Но кажа ли му на сина, той едно си знае: „Какво ще правиш ти в село сам-самичък?“. Как да му кажеш, че у дома в село, аз съм на Света в средата. Черешки в градината… Тикви, лучец, туй-онуй. Едно бълбука, друго шумоли, трето поблява…
Николай Хайтов, „Дърво без корен“
Леля Русана сгъна белия космат китеник на четири, сложи го в един найлонов плик и започна да го овързва с канап от всички страни.
– Я, Златинче, подай ми оня големия кашон, дето го взех от леля ти Койна вчера, че в друг няма да се побере! Ще кажа на чичо ти Страхил да го занесе на пощата следобяд, да не пращаме всичко по автобуса, че за хората място няма да остане! – засуети се тя.
Златинка придърпа кашона и помогна на леля си да напъха китеника вътре, а после я наблюдаваше как облепва огромния колет с тиксо и пише усърдно отгоре.
– Те, в пощата, пак ще го разлепят, ама нейсе! – каза запъхтяна лелята и седна на миндера да си почине. – Готово! Сега вече имаш един за чеиз. Другия ще го направя до лятото, ама него ще го боядис ...