Jun 18, 2009, 10:06 AM

Драскачът 

  Prose
1054 0 4
3 мин reading

                                         Д Р А С К А Ч Ъ Т

„Непрактичен драскач”- тези думи в устата на жена му го шибнаха като казашка нагайка, точно по време на резонния обяд, съставен от зеле с ориз, хляб и... няма друго. Вечерята се знаеше предварително: ориз и домати, само където не се хранеха с клечки като китайците. В интерес на истината, заедно с постната гозба, той прие половината обидно словосъчетание, но „драскач” се оказа над възможностите и конфликтът се изконсумира без етапно разпределение на ресурсите. Захвърли вилицата и затръшна външната врата, решен на кардинална промяна...

  С цената на нови заеми закупи компютър 486 за 95 долара и принтер за 75, естествено „секънд хенд”, което ще рече „втора ръка”. Постави ги върху бюрото си в кухнята и се зае да опровергава отвратителното определение или поне на  втората му част.

  Ентусиазмът беше подсилен от известна доза инат, вродени заложби и качествен контакт с невидими информационни полета, без нужда от услугите на Интернет. Книгата получи свръхсветлинен старт, паметта на допотопното електронно творение се запълваше като дъждомер в тропическа джунгла, когато в главата нещо каза „щрак” и... край на емисията. Не загуби съзнание, но по книгата като че всичко свърши. Нито ред, нито дума повече. Цял ден стоя пред монитора, немигащо загледан в символичното пясъчно часовниче, цяла нощ се налива със седемдесет градусова анасонлийка, а когато на третия ден излезе от делириума, положението се оказа още по-плачевно. Дори и скандалът за надъхване отсъстваше заедно с останалата част от семейството, заминала за неопределена ваканция при тъщата. Алкохолът в момента бе противопоказен, наркотици не ползваше по убеждение...

   Включи компютъра и очудено се вторачи в наглата физиономия, която затрептя под защитния мониторен екран. Ехидно усмихнат мъж в смокинг и брадичка а ла Гяуров сякаш подкани пръстите автоматично да напишат: Нow are you? След това нямаше проблеми поради отговора на кирилица:

-Чел си Фауст, предполагам?

-Да не би...?

-Точно така.

-Ай стига, бе...

-Няма стига!

-Не съм те викал - натисна бутона, но физиомутрата остана. Измъкна щепсела - без резултат.

-Какво искаш - пишеше като омагьосан.

-Душата ти, разбира се. Нали знаеш какъв чейндж правя - мазно се ухили Мефи.

-Не я продавам, нещо друго?

-Друго си нямаш, та ти си беден, непрактичен драскач - сарказмът се оказа умишлен като натовска бомбардировка с умиротворителна цел.

-Добре де, ти не помниш ли какво фиаско претърпя с Фауст, а има и еволюция на съзнанието...

-Има грънци. Откак свят светува, Човекът е комерсиален, сега Юда би бил дребна риба. Жена ти, между другото, няма да се върне до решаването на икономическия ти пъзел, така че сега е моментът - пилето каца веднъж на рамото. А за мен не се бой - също еволюирам. Нали го знаеш оня лаф за мъжкото дупе, дето един път се...

-И ако се продам?

-Ето това вече е друго - значи, гарантирам ти всичките там Пулицъри, Небюли... След 5-6 лета - Нобелова за литература, а тук - "Стара Планина" за заслуги към родната литература и председателското място в казионния съюз. Ще те превеждат на суахили, ако щеш, командировки, известност, мацки, ферари с цвят червен... Каквото и да напишеш ще бъде бестселър, та дори готварска книга, реклама за оборска тор или чалга текст.

-Добре звучи - стана и отвори вратата за балкона. Беше спокоен като Мъртво море.

-Ей, какво правиш? - появи се на екрана.

-Нищо, нищо - промърмори под нос - топло ми стана.

-Не бързай, ще сбъркаш, има още...!

-А бе, що не идеш по дяволите или на едно място, дето ще ти го кажа с неписателски думи - грабна монитора и го джасна през балкона, предвидливо поглеждайки преди това. Следваха останалите компоненти – всичко $170. Долу се тресна само четири пъти.

 Бърз тараш на таванската стая и на мястото определено за компютъра се оказаха старата таткова мастилница, перодръжка с оръфан връх и шише мастило. Поради липса на попивателна хартия бе закупена дунапренова гъбичка. Хартията за принтера щеше да послужи по идеален начин в случая. След три месеца намастилените му пръсти поставиха ръкописа пред очилата на редактора.

  Не му трябваха Пулицъри и Нобели. Искаше само жената да не го нарича драскач, а че е непрактичен беше известно дори и на Дявола.

 

 

 

 

 

 

 

-

 

© Ангел Хаджипопгеоргие All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чела го бях и отново се прехласнах. Наистина добре написано! Ех тези съпруги, нали знаеш старата, доказана истина : -Зад всеки велик мъж, стои една велика жена!
  • Хей, хареса ми. Но с Дяволът не дей така грубо. Предложи му питие и го остави да се налюска, след това всичко е в твой ръце
  • Много добро!
  • йес!
Random works
: ??:??