Момчето разбра, че нещо не е наред по очите на баща си. Ясни и ведри допреди час, те сякаш бяха натежали от тревога. Баща му го гледаше, но не го виждаше, което бе плашещо. Промяната бе настъпила след един дълъг телефонен разговор, проведен в кухнята, от който момчето успя да долови само откъслечни думи. После той излезе, оставяйки го само с хилядите въпроси, които се въртяха в главата му. Нещо не бе наред!
Бе посред нощ и едва два от прозорците на съседните сгради светеха, но момчето не можеше да заспи. Досега не се бе случвало да го оставят сам толкова дълго време. Тъкмо когато неизвестността го стисна здраво за гърлото, заплашвайки да го задуши, баща му се появи на входната врата. Държеше няколко листа хартия. Без да обели дума, отиде в кухнята и си наля уиски. Гаврътна питието на крак, после, увесил глава, седна. Момчето се приближи предпазливо, сякаш баща му бе заредена бомба, която можеше всеки момент да гръмне.
– Къде е мама?
Баща му се извърна и го изгледа с празен поглед. На ч ...