Други са били годините, бай Петре...
Ех бай Петре ,други са били готините, други са били хората едно време .Не като сега ,само да чакат изгода и начин да ти стъпват отгоре. Вместо да се дава път на младите да се учат и да се развиват, се прави всичко възможно младият човек да се смачка. Младите се възприемат като врагове ,като заплаха едва ли не .Че нали бай Петре ,като се взима пенсия и заплата арно върви хорото .Лицемере и злоба преобладават в наше време. Вместо в труден момент някой да ти подаде ръка само сеира ти гледат .И завистта бай Петре ,завистта ,така се е вкоренила в нас. Няма го вече онова самосъзнание онова родолюбие .И ние вече казвам ти ,не знаем кои сме, всеки забегна на някъде ,децата езика си не знаят чужда им е родината. Историята и корените си не знаят. И знаеш ли бай Петре ,винаги ми е било тъжно за тях. Но сега се замислям те ли са за съжаление или ние. Ние които сме още тук Какво можем да предложим на децата си . Заплатата стига да се свържат двата края .Какво бъдеще ще им предложим. Да, знаят си родината и историята й ,имат изградено самосъзнание , родолюбие. И с какво ще им помогне това бай Петре. Други са били годините ,какви приятелства е имало на времето ,пък и на пътя да те срещне непознат човек ще те поздрави .Ако си в беда ще ти подаде ръка ,ще ти помогне .А сега даже и комшията обръща глава на другата страна. Ми това е бай Петре положението, няма да се оправим. И се чудя бай Петре, сега на къде?
© Ралица All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не внимаваш, Петре. Това е монолог, няма какво да й се показва на авторката
-
Ми, покажете и на жената как се пише, сътворете и вие по един монолог, ей-така, нещо като упражнение по стил. Да се види като какво жувотно е туй монологът и има ли той почва у назе
Като стана дума за упражнения по стил се сетих за Реймон Кьоно - велик е. Всички можем да се учим от него... -
Аз пък писах в леглото, извинявам се, сега виждам и аз колко мн грешки имам!
Знам едно: човек ако иска за нещо да се хване да си излее душицата, ще е или политиката, или историята, или религията. Лабаво нЕма - все някой трябва да е крив! -
Това вече е монолог. Но, наистина, грешките да в повече
-
Понеже често пътувам с метрото, т.е. често движа сре "народя". впечатлениятами са, че младите въобще не са лоши в болшинството си, и възпитано ще се ичзвинят, поздравят, правят място и т.н., много повече сърдири и кисели криваци има в ония горните възрасти, все недоволни, на всяка опашка роптаят нависоко, карат се с касиерки, на светофарите пресичат на червено с внуче за ръка... Много добре знаем кои сме и от къде сме, само дето светът е отворен и животът е навсякъде!
-
Прекалено много грешки (и пунктуационни, и при форматирането - голяма част от запетаите са не на място).
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Оправи си грешките, че дразни и го довърши.