Стъпките й тежко кънтяха в близките сгради. Краката й, обути в кубинки, леко потрепериха. Това бе твърде призрачно и страшно дори и за нея. Съзнанието й се отърси от остатъците алкохолна мъгла. Страхът направи онова, което студа не можа. Тя сложи слушалките на mp3-то. Метълът заглуши всички звуци. Момичето се поуспокои, но все още се чувстваше некомфортно. Загърна се в бомбера и засили крачка. Как й се искаше само да се разкара от мрачната улица. Очите й тревожно огледаха наоколо.
Изведнъж три едри фигури изскочиха от мрака зад ъгъла. Слушалките на ушите й и музиката, кънтяща от тях, й бяха попречили да чуе стъпките на компанийката. Метълката въздъхна на ум, виждайки ги как залитат. Ухилените им физиономии навяваха идеята, че са прекалили с алкохола. Наполовина изпитата бутилка водка не оставяше съмнение.
- Аматьори – подсмихна се момичето. – Който не може да носи, да не пие.
Все още мислеше за големите хвалби и големите правежи, метълката се изравни с момчетата. Те се бяха пръснали по ...