Теменужка
Теменужка
Или Нушка. Усмихната към всички, висока, изправена походка, пищна стройна жена с тъмна коса и очи и светла кожа, с две думи – хубава жена вече в зряла възраст. С къса леко бухнала чуплива коса коса.
И тя пристигна от „работа“ чрез препратки, т.е. от телефон на телефон, търсиш някъде квартира уж за няколко дена докато си намериш работа, а и работя ще ти търси в повечето случаи този, при който си на квартира. Значи плащаш по 10 евро на ден, спиш в стая с още поне 4-5 човека, понякога може да се случи и разнополови, ползваш кухнята за кафе, кренвирши, яйца – нещо бързо, банята е с ред, студено и влажно е, защото парното се пуска за по няколко минути в денонощието да отвърне въздуха, спиш опакован с горните дрехи, някои и с качулка или шапка, а през деня ходиш на разходка я по улиците да зяпаш по магазините и се правиш на турист, я в Макдоналдс да се постоплиш, а в четвъртък следобед и в неделя обезателно в кафето, където се събират българките. Там и с надеждата дано от някоя от тях излезе някаква работа. Повечето са отскоро, не знаят езика, „сводниците-работодатели“, които ги набират у нас, тръбят по обявите, че езикът не е задължителен, и захранката работи.
Така и Нушка е дошла да работи, уредена от някакви монтански „сводници“. Пояснявам за незнаещите, че там сводници е жаргон, с който наричат уреждачите на работа в чужбина. Условието е да си платиш пътя и след това половината от едно месечно заплащане.
Директно с пристигането е била закарана в къща да гледа над 80-годишна баба с алцхаймер. Къща, а не град, защото в Италия доста ги има по няколко къщи извън населените места, както знаем, пътната ѝ артерия е най-добрата в Европа и това не е проблем. Не и за чужденец в ситуацията на нашите жени, попадащи на такива места. Когато дойде при нас в квартирата, първите два дена само спеше. След това ни разказа и останалото: десетина дена гледала бабата с пълно обслужване денем и нощем, но най-големият кошмар бил, че бабата непрекъснато викала. Дори и нощем притихвала за не повече от половин час и пак започвала да вика. Тия десетина дена Нуша почти не е спала. Но стискала зъби, защото висяла с половината обещано месечно заплащане, което трябвало да даде на сводниците. Само че дошъл синът ѝ (на бабата) с единия шеф, щото тя не знае езика, ѝ и казали, че синът ще кара майка си в старчески дом и не им трябва повече, платили ѝ за половин месец, половината пък ѝ удържал нашият „шеф“ и с някакви джобни за квартирата и да има за хляб поне, я докарали при нас. В тия квартири всичко е навързано – и само квартируващите и отиващите на „работа“ си разменят местата. Един омагьосан кръг, от който много трудно след време можеш да излезеш. Така и след няколко дена дочухме разговор на нашата хазяйка по мобилния, от който разбрахме, че на същото место при същата баба тя ще закара друга „баданте“. Значи бабата синът няма да я кара в старчески дом, а това си е между него и нашите сводници, за да плаща по-малко, а те да взимат повече от повече жени. За това ги въртят по такива места.
Наспа се Нушка най-накрая и ни разказа историята си. От село до Монтана, работела до скоро и съкратена като санитарка в града, иначе добре били, похвали ни се с добрия си мъж и големия им син, но понеже останала без работа, решили да излезе навън да поработи малко. Докато живееше в квартирата, Нушка учеше усърдно италиански с учебник, разговорник и тетрадка и химикал в ръка, зубреше усилено думи. През това време мъжът ѝ клипваше по няколко пъти на ден и тя го набираше с радостно възклицание и усмивка, и изтичваше навън или в коридора да си поговорят. Сподели и че за първи път след толкова години се разделяли за толкова време. Че синът им си имал сериозна приятелка, с която живеели на квартира в града, а мъжът ь останал сам на село и за това му липсвала толкова и прозвънявал. Междувременно Милена я срещна с някакъв италианец за работа, но той имал изискване за много добър италиански и не я взел. И тя беше с карта на Уинд с най-изгодните евтини разговори с активирана услуга за „страниери“, в която влизахме и българите, срещу 5 евро на месец 100 или 200 безплатни минути до България, не помня вече точно колко бяха. Дните минаваха, Нушка учеше, боядиса си и косата, и чакаше и се надяваше хазяйката всеки момент да я прати някъде на работа.
Докато един ден след поредния им любовен разговор навън тя се върна цялата обляна в сълзи, започна да хлипа и се разплака с глас. И всичко се обърна: добрият съпруг се оказа пияница, който не работел, зимата особено като сега освен да си седи у дома до печката и да си пийва от домошарката друго не правел, дори и дървата за печката цепела тя. А доброто синче отскачало до село да пълни торбите и да взима суха пара за квартирата, докато работела, защото а не даде – и той, и баща му скачали срещу нея, а мъжът ѝ от години, откакто се пропил, си я побийвал. Не издържала вече, всеки път ѝ говорел по телефона, че не става за нищо и за това и работа не може да си намери, и всъщност двамата със синчето я уредили да дойде да им изкарва пари. „Ще се хвърля от покрива или под влака вече!", плачеше тя. А гарата и линиите бяха на две крачки, квартирата беше близо до тях.
Вече минаваше „на червено“, и хазяйката ѝ обеща, че първата работа, която излезе, ще е за нея, защото вече ѝ свършваха парите и за квартирата.
След 2-3 дена излезе някаква, дойде италианецът, взе я с колата, отново в някаква къща извън града. На другия ден Нушка ни звънна, каза, че е откъснато, едвам намерила и обхват да ни се обади, старците излезли двама и другите баданте не се задържали там за това, защото старецът си бил наред, но бабата била луда и викала и хвърляла каквото ѝ попаднело под ръка и по нея, и по него, ѝ разказал друг италианец съсед. Още един-два пъти се обади следващите дни и последното, което запомних за нея, беше „Ако не ме пребие, дано издържа поне месец да изкарам пари, нямам избор, стискам зъби и само тичам, чистя и търпя.“
Та така и с Нушка и доброто ѝ семейство.
== ==== = ======
баданте - гледачка
страниер - приходящ чужденец
Използвала съм ги в разказа, защото те се използват разговорно от всички зад граница
2010 Италия
© П Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Gavrail45 (Гавраил Йосифов) - не е само до гурбетчийството, всичко тръгва от дома...
-
Не е лесно да си жив само заради другите...
-
Тежка е съдбата на повечето гурбетчии напуснали България за да изкарат някой и друг грош.Плетеница от съдби от които се стича човешка мъка.
-
Васе, за това пиша, отидох уж за авантюра, а се сблъсквах със съдби!
-
Бях в Италия и видях ужаса. Бях с мъжа ми, беряхме мандарини. Едвам изкарахме пари, да се върнем в България. Жените ги мислеха за проститутки, работеха без осигуровки, жива подигравка.
-
Всяко начало е трудно. Аз го наричам " мелницата ". Първо те смила, прави те на парчета и ако имаш воля да оцелееш, изплюва те и поемаш бавно нагоре. Рано или късно тръгваш нагоре.Само надолу няма. Махаш ли ръце, започваш да плуваш.
После е трудното. Да не се самозабравиш, когато дойде добрата работа и парите.
Самозабравиш ли се, тръгваш по етапен ред.
Първи етап:
Идват парите, иска ти се да харчиш, да живееш.Започва да те мързи. Търсиш лекото на работата. Искаш развлечения . Не ти се ходи на работа.
Втори етап:
Започваш да " кръшкаш", да избираш, не ходиш на работа, забравяш къде си бил и ...
Трети етап:
Сгромолясваш се и " мелницата" те поглъща отново. Смила те и ако оцелееш, пак те изплюва.
Виждал съм го десетки пъти. Такава е съдбата на емигранта.
Чудесен разказ ! Истински. Лично съм го преживял.
Поздрави, Пепи ! -
Понякога, ако не излезеш по-корав от урока на съдбата, може да не доживееш следващия урок... и наистина изборът е наш, но всеки избор носи повече от един резултат.
-
Грег, малко е трудно сам да си го правиш, когато зависиш от други хора, ситуации, обстоятелства и т.н. Само решенията са изборът ни, резултатите не винаги зависят от нас.
Патриция - така се вклиннват тези "съдби" в нас, че и да не искаме, все нещо ще отключи спомените и ще ни върне отново там, от където цял живот бягаме... -
И до днес ми се гади от миризмата на "Бороталко".И доста жени, като Нушка познавам. Върна ме назад във времето.
-
Тъжно, но животът сам си го правиш.
-
Галя, докато тази сутрин го препрочитах, и аз си мислех за теменужките и името 💐 Благодаря ти!
-
Разказала си с много съчувствие тази тъжна история за една жена с име на красиво цвете, чийто живот не е нито красив, нито цветен. Ако има продължение, Пепи, дано Теменужка да е намерила верния път към себе си. Защото няма значение с каква сила и скорост гребеш, ако не гребеш в правилната посока.
-
Животът понякога те среща с хора, понякога със съдби...
Благодаря ви!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
