Друго проявление на любовта, Мария, са снизхождението и услужливостта. Любовта предпазва да бъдете безогледно строги към слабостите и недостатъците на близките си и да се отнасяте към тях според закона на справедливостта.  В името на този закон, трябва да отстъпвате пред слабостите на себеподобните си. Да простите техните недостатъци и несъвършенства. Затова Исус Христо казва: " Не съдете, за да не бъдете съдени! Не осъждайте и няма да бъдете осъждани! Прощавайте и простени ще бъдете!"

- Излиза, че който осъзнава недостатъците и греховете си, той само може да бъде  снизходителен към другите. Само нравствено затъпелият човек, може да гледа сламката  в очите на другите и да ги осъжда, без да вижда гредата в собствените си очи.

- Разбира се такъв, заслужено е укоряван от Бога: "Лицемерецо, извади първом гредата от окото си  и тогава ще видим как да извадим сламката от окото на брата си!"

Но снизходителността трябва да бъде  до определени граници. Не можете да бъдете снизходителни към злото и лъжата, лицемерието и пошлостта. Обратното, трябва да бъдете непримирими, но не с това на злобата и отмъщението, а с космическа етика и допломатичност.

- А какво ще кажеш за услужливостта? - прекъсвам я аз.

- Тя е готовността на драго сърце  да помагаш на другите. Безкористно да оказваш помощ, съдействие и услуга  на вашите близки. Но трябва да се проявява с благоразумие и мъдрост. Услужливостта е онази качествена единица, която се проявява от този, който обича любовта. Тя показва нравствена чистота и добродетел. Както пише любимият Учител и приятел Исус. За нея Той казва така: "Който напои едного от тия малки, само с чаша студена вода... истина ви казвам, няма да загуби наградата си."

   Тук разговорът секва. Малката жълта светлинка се разстила и сякаш се стопява. А аз продължавам да пиша и забравям, че съществувам. В стаята е тихо. Само песента на машината нарушава тишината. Ставам и пускам касетофона. Един космически глас се е родил, за да радва хората и ги кара да политнат незнайни висини, понякога към незнайни низини.

По-горе казахме, че сами си градим живота, според нашето желание. Понякога преминаваме през хиляди изпитания, които са нашите уроци по духовно усъвършенстване. Понякога преминаваме през хиляди изпитания, които са нашите уроци по духовно съвършенство. Страданията водят до доброто. Те пробуждат  състраданието. Пречистват и развиват добродетел.  Проявяват скрити богатства в нас. Развиват дарбите. Носят благородство и красота.  При тях остава божественото. То е  път към любовта. Една народна поговорка гласи: "След всяко страдание, идва и радост."  Страданието е закон на концентриране. То е висше проявление на любовта. То изгражда  висша добродетел и води към страдание. То обгръща в ласкавите си ръце отрудения и обременен, който чака нежна и добра дума. Състраданието е подготовка към висша добродетел. Човек не може да има

състрадание, ако не страда. За да бъдеш истински, трябва да изстрадаш любовта. Само тогава ще разбереш силата ù.