ДУЕЛ

Прибрах се…

И оставих подаръка, който ми дадоха днес…

В надупчена отгоре кутия за обувки…

Хлапетата я отвориха…

Вътре - три топчета, като от пинг-понг, ама пухкави, пухкави и бели, бели, жълти, и с крачета и с човчици…

Цвърчене, подскачане, смях, радост…

От ръце в ръце, от стая в стая….

Прегръщане, целуване, тичане…

-В иж, виж, виж…!

- Колко е сладко!

- Колко е пухкаво!

Затъркаляха се дните…

Перушината на пилците потъмня, засивя, на главата на едното се появи гребенче, отдолу - мингушчета…

Кокошчици! Миниатюрни! Малко по-големи от пъдпъдъци - две момета и едно момче!

И хлапетата си ги кръстиха - Мими, Лили и Пъчо!

Мимито и Лилито бяха мълчаливи, но не и Пъчо.

Той беше все наежен, все изпъчен…

Започна да издава и звуци. Първо неясни и слаби, но постепенно се усилиха и звучеше някакво къл-кълкане, ама особено, сякаш не можеше да произнесе буквичката „р”.

Започна и да подскача…

и да се курдисва на парапета на терасата.

Заживяха там.

Кълват си зрънца, попляскват с крилца и се разхождат...

Една сутрин, рано-рано, още преди да се показал Слънчо от терасата се понесе:

- Ку-ку-игу-у-у-у-у-у-у-уу-у …!

И от тоя ден, всяка сутрин пилето посрещаше Слънцето!

Все по-силно и все по-продължително!

- Ку-ку-игу-у-у-у-у-у-у-у-уу-у-у-у-у-у-у-у-у-уу-у…!

Това предизвикваше смях, но и събуждаше всички,

и у дома, и над дома, и около дома…

Комшиите се смееха, но скоро и започнаха да мърморят, че ако в делничен ден няма нужда от часовник да ги буди, в почивни дни нашият приятел не ги оставя да си поспят с неговото кукуигане. То преминаваше и през стъкла, и през стени, и през етажи, и започваше още преди да се е зазорило и продължаваше доде Слънчо се покаже…

И още един проблем възникна - кога сме си в къщи, добре, ама кога шавнем на някъде за повече от ден…

Какво да правим с пилците?

И щем-нещем, решихме и ги занесохме на село.

Да ги пуснем из двора и да си живуркат на широко.

Пристигане, посрещане, разтоварване...

Двор - голям, двор - широк…

По средата двайсетина кокошки и едри, и големи, и шарени, и бели, и черни, и жълти и червени…

Събрали се накуп, привели глави и си кълват зрънца.

До тях, навирил глава, се е изпъчил петел!

Шарен, пъстър, гащат, опашат, перчемлия!

Великан!

Носеше му се славата, че откакто се оперил и заякнал, ни в един от комшийските дворове петел не останал. Прескачал от двор в двор, през дувари и плетове…

И беше станал петел на махалата!

Та разтоварихме багажа и вадим кутията с пилците…

Като ги видя, баща ми вика:

- Не ги пускай! Оня бандит ще утрепе това пиле.

Ама кой да слуша!

Пуснахме пилците и те се кротнаха край нас.

На десетина метра са другите - големите кокошки…

Пред тях е петелът великан.

Гостите скоро се окопитиха и момичетата се завъртяха из краката ни. Пъчо стоеше без да мърда, но насочил глава и очи към средата на двора, където бяха другите кокошки.

По някое време, докато ние си бъбрим, как сме, как пътувахме, до кога сме…

Пъчо направи крачки към средата на двора…

Петелът-великан настръхна!

Изпъчи се и тръгна към нас.

- Хвани си пилето!

Ама доде го изрече баща ми, то подскочи и кацна на крачка пред великана…

Той ядно закъркори, плесна с крила и направи крачка…

То отскочи…

И пак!

Той направи крачка, то отскочи…

Той наляво, то надясно, той напред, то назад…

Зловещ танц!

Какъв ти танц!

Настръхнали, един срещу друг стояха двама гладиатори!

Миг ли, два ли, повече ли…

Гледаме, не мръдваме, не продумваме…

В един миг, когато великанът плесна с криле и се хвърли към Дребосъка, той изпляска с крилца, подскочи и…

Кацна на гърба му!

За миг великанът замръзна!

После се изпъчи, ядно тръсна глава, навири я нагоре и завъртя назад…

И Дребосъчко заби човката си в нея…

Великанът стоеше неподвижен като вцепенен…

И Дребосъчко не помръдваше.

Миг ли, два ли, повече ли…

И главата на великана започна бавно, бавно, да се свежда все по-надолу и по-надолу…

А с нея и Дребосъчко…

Когато тя се допря до земята…

Дребосъчко изпляска с крилца и скочи пред нея…

Миг ли, два ли, повече ли…

Един вцепенен великан… опрял глава в земята, не помръдваше…

Един дребосък се отръска, навири глава изпищя едно:

-Ку-ку-ри-гу-у-у…!

И се приближи до купът от големите кокошки.

И с грациозна походка направи кръг около тях…

И после, с навирена глава тръгна из двора…

И кокошките тръгнаха след него…

Вървяха, кълвяха, къркореха и заобикаляха един неподвижен и замръзнал великан, с човка, допряна в земята…

И от тоя ден…

Ден след ден…

Един дребосък…

Развеждаше из двора и пазеше харема си…

Той на крачка пред тях…

Великанът на крачка след тях…

Той наперен и гордо навирил глава!

Оня покорно навел глава до земята…

Заминахме си…

След месец и нещо пак прескочихме…

Посрещна ни Дребосъчко.

Навирил глава и повел харема…

Отзад нямаше никой!

Питам баща ми:

- Къде е големият петел?

- Заклах го!

- Защо?

- Дожаля ми.