Jun 7, 2009, 10:48 AM

Духът на татко 

  Prose » Narratives
1177 0 6
7 min reading
Ледена висулка
в ледена душа,
топла милувка
в нечия съдба...
Видин е много красив град, хората са чистосърдечни, работливи и добри. Гордеем се с нашата градска градина до река Дунав, плажа и крепостта Баба Вида, катедралния храм Свети Димитър, който е втори по големина в България след Александър Невски.
Често ходя да запаля по някоя свещичка за здравето на моите близки и свещичка за моя баща който не е сред живите.
Когато сме здрави и щастливи, правим планове за бъдещето и нямаме нагласата да приемем факта, че рано или късно всичко хубаво в нашия живот може да се срине за миг и да ни потръгне назад при загубата на скъп близък.
Във Видин има "Старите" гробища, където е претъпкано с гробове, и през 2002 г. общината се погрижи видинчани да намират вечния си покой в "Новите" гробища в другия край на града.
Каква студена красота цари там! Всеки се е постарал паметника на близкия му да е от най-добър мрамор, интересно направен с въздушен кръст или сърце, накичен с изкуствен цветен венец и мн ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??