– Последно желание, последно желание, последно желание – повтаряше се до безкрайност в стаята.
Обърнах се към посоката на звука и натиснах силно будилника. После бавно се върнах обратно в предишното си положение.
Отново засънувах и тъкмо бях на най-интересното място и пак започна този крясък:
– Последно желание, последно желание…
Този път скочих рязко от леглото. Заоглеждах се с безпокойство. Това не беше будилникът. Кой беше тогава? Светнах осветлението и розовите ми сънища се разпаднаха. Отидох до тоалетката, защото ми се стори, че нещо пробляскваше оттам.
И не се излъгах. Аладиновата лампа беше отворена.
– Хм – рекох аз.
– Хм – някой повтори след мен.
Какво е пък това? Долових някакъв странен бял дим, който излизаше от нея. И докато зацепя чух отново:
– Последно желание…Времето изтича…Последно желание….
– Какво време?! – недоумявах аз.
Не си спомнях да ми е определяно време. Изведнъж димът се материализира и се показа странен мъж, облечен в арабски дрехи, носещ чалма на главата. ...