Думите са пясъчни замъци. Току си ги построил и вече не са твои. Вълните са ги изяли. Ще кажеш: "Трябва да ги построиш по-навътре на брега, за да не може да ги достигне морето". Но колкото повече се отдалечаваш от водната ивица, толкова по-негодни за градеж стават песъчинките. За да постигнеш крайната фигура трябва да ги намокриш, да се постараеш да ги оформиш, за да ги подчиниш на волята си. Същото е и с думите. Ако само ги трупаш безцелно ще получиш нещо безформено, лесно разрушимо. А хората са като вълните - ядат думи, смилат ги и после ги превръщат или в нещо безформено или в красиви замъци. Зависи от това, откъде си взел песъчинките.