10 мин reading
Бай Иван се разхождаше бавно из корабчето “Приста“. Вечерната му разходка бе рутинна, не безцелна. Не можеше да пусне посетителите, желаещи да вечерят на борда, без да се е убедил, че всичко е както трябва - чистотата, подредбата и не на последно място, да не липсва нищо в кухнята на добрата, усмихната Елза. Постави и по една червена роза в малките, изящни вазички, украсяващи всяка маса. Погледна всяко ъгълче, всеки детайл и когато беше вече напълно сигурен, че всяко нещо е на мястото си и нищо не можеше да провали вечерта, усмихна се на сервитьора, който му се падаше и внук, и отвори вратите. Хората, както винаги, влизаха спокойно и му се усмихваха дружелюбно. Някои разменяха по няколко думи с капитана, когото познаваха от много години и на чието бяло- синьо, красиво и уютно корабче, вечеряха и си правеха разходки по Дунава често. Много от гостите на “Приста” бай Иван чувстваше като свое семейство. Техните радости и болки бяха и негови. А тази вечер беше специална, празнична, и той ус ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up