Забележка: Този текст е нецензурен за деца под 12 години, както и за мъже или жени, сухари, любители на потници и за невкусилите от сладостите на живота

    Там, на масата в пъба Ани разгорещено ни разправяше за баща си, че никога не го била виждала в такава светлина. По-рано промърморвал по няколко думи и изчезвал под предлог, че имал някаква работа. Тези дни обаче бил коренно различен, говорили си на дълго, правели планове за далечни разходки, прегръщал я често, като казвал, че се гордее много с нея и че тя много му напомняла за майка й. Продължаваше да чурулика до един момент, когато тя се промени и започна да накъсва разказа си с паузи мълчание и поглед насочен някъде зад мен. Лицето й леко изгуби детския си вид и видях в очите й нещо много по-различно. Нехайно се обърнах , ‘случайно’. И ... забелязах весела компания от три двойки на съседната маса. Млади, красиви, атлетични, жените бяха с дълбоки деколтета, къси полички и умерено поставен грим. Забавляваха се, смееха се, прегръщаха се от време на време. Една празна бутилка се завърташе на масата и посоченият трябваше без думи да разказва вицове. Вероятно Ани си беше харесала някой от младежите и даже замлъкна, гледаше постоянно натам и отговаряше машинално на нашите закачки.

      Един от младежите, явно забелязал нашата компания и погледите на Ани, отиде до джубокса, пусна някаква мелодия и се изтъпанчи пред нас, галантно се поклони и поиска един танц с Ани. Спогледахме се, но не можехме нищо да правим, тя се смути, заобяснява, че никога не е танцувала, но накрая хвана подадената ръка и двамата се запътиха към дансинга. Лу се понадигна, но веднага пред нея се изправи друг младеж от същата компания с покана за танц. Спогледахме се с Боб. Нищо не ни оставаше, освен да се занимаваме с питиетата си и да наблюдаваме безпомощно и безучастно. Внимателно изучавах изражението на Ани, доколкото беше възможно. В началото беше леко смутено, докато се впише в ритъма и стъпките, после уверено започна да се върти по дансинга, но очите й тайно следяха партньора на Лу. Между другото вторият усети това, но нямаше никакви явни признаци на някаква ответна реакция. Танцуваха, един, втори танц, докато не се чу ‘Смяна на партньорите’ ... Ани почти се затича към явно избрания младеж, а Лу я смени. Танцуваха, танцуваха, на втория младеж му беше явно приятна нейната компания и .. толкоз. Държеше си чинно ръцете на кръста й. И после започна скандала. Първият беше видимо раздразнен, остави Лу и награби Ани. На третата минута вече ръцете му шареха навсякъде, мачкаше гърдите й и се опитваше да разбере какво има под полата. Явно хормонът и алкохолът го бяха ударили по главата, та трябваше да действаме бързо. Спуснахме се с Боб към дансинга и едновременно с третия младеж от компанията им. Започнахме с убеждаване и леки опити за разтърваване, после отнякъде се появиха юмруци и бутилки, после се включиха и ентусиазираните свидетели на ръгби. После не бе ясно какво точно става, но ‘избраният’ младеж гледаше безучастно отстрани, с помощта на собственика и на бармана беше въдворен ред, буйните съседи по маса бяха прибрани от полицията, а трите им мацки се изпариха яко дим. Челюстта ме понаболяваше от ляво, дрехите ми бяха малко раздърпани, ама и Боб не изглеждаше по-добре. На Ани й нямаше нищо, само беше доста посърнала, Лу още размахваще ръце и пустосваше мъжете.

     - Не разбирам мъжете – промърмори Ани – ония симпатяга ми хвърляше ясни знаци на обожание, а се смота като последен мухльо ... странни са мъжете ...

      На обратния път Ани и Лу си шушукаха отзад като хвърляха по един оценяващ и изпитателен поглед към нас. Не ми беше до приказки и ги оставих да заговорничат на воля, чудех се как ще обясня на Боса какво точно стана ... и защо.

....

      Вечерта беше стандартна, вечеряхме мълчаливо , но накрая двечките се спогледаха и заявиха, че им трябваме като ... така и не казаха за какво, но важното било да се явим в балната зала в полунощ.

      Предчувствах точно на какво ще бъдем участници, но представлението беше зашеметяващо. Бързо се сетих, че са ‘обрали‘ някой склад на Victoria’s Secret за през нощта. Влязохме с Боб и първата им работа беше да ни завържат за  кресла с помощта на дълги дамски чорапи. Стрещу нас имаше доста свободно пространство, а иначе цялата зала беше пълна с релси за дрехи и парцалчета. Двечките се носеха като феи тях, облечени в ефирни нощнички. Явно не се бяха подготвили добре, защото Лу беше в ролята на моден дизайнер, а Ани – като манекен. Предупредиха ни, че нямаме никакво право да мърдаме и да искаме каквото и да е , докато те не свършат. И .. се почна...

      Лу тържествено обяви, че започва със сутиените, които ... Не очаквах такава лекция, защото всеки един детайл на женското облекло започваше с исторически анализ или с пикантни подробности от общуването на мъжете и жените.

      Та – за сутиените и бикините – започна Лу като дотътри няколко релси, окичени с разноцветни висящи парцалчета, ярки, пастелни или чисто бели, големи и малки, реснички, дантелки, имаше и такива, които бяха съставени само от няколко лентички – Това са ... колкото необходими, толкова и излишни произведения на искуството ... Предназначени са да поддържат, да подтискат, да крият, да примамват, да добавят, да бъдат театрално сваляни или разкъсвани в подходящи моменти, да лъжат и да разпалват въображението.. на мъжете, че там се крие нещо завладяващо и уникално ... , а също така и да човъркат вътрешното емоционално състояние на жените в посока на уникалност, непревзимаемост и чувство на всевластие на богиня.

      Лу огледа като познавач ‘сестра си’ и заключи –‘ 80С !’ , започна да ги сваля един по един и да ги подава на Ани. Самата Ани беше толкова шашардисана, че хвана едно дълго и висящо и се зачуди как се слага. Лу й помогна, закопча копчетата отзад и я огледа. После взе друго ... Двечките продължаваха да се забавляват, а ние с Боб се цъклехме на неочакваното представление. McPherson-ът на Ани според мен беше перфектен, парцалчетата бяха излишни, за Боб незнам.

      После дойде ред на чорапите и жартиерите. Лу примъкна друга релса и заобяснява, че това са аксесуари от близкото минало, от ерата предхождаща чорапогащниците. Търпеливо обясни, че когато са се появили дългите чорапи те са се закрепяли с ластици на бедрото, което било колкото непрактично, толкова и мъчително. Но тези чорапи били толкова чудесни, прикривали купчина недостатъци, топлели и било страхотно преживяване да си покажеш целия си крак, опакован във финен копринен чорап пред блесналите мъжки очи, били ефикасни, защото били неистово съблазнителни им и никой не им устоявал. Жените луднали и ако не можели да се снабдят с лъскавата стока, просто рисували отзад по крака химическа линия. Ефектът бил толкова грандиозен, че те устроили и малка лудница за мъже в такава зала като Мулен Руж – само показвали крак и се кефели на изцъклени очи. Даже един от мъжете прекарал там целия си живот, опитвайки се да улови с четка върху платното миговетете на хвърчащите във въздуха фусти и чорапи. После ... после се появили жартиерите като надеждни крепители на чорапеното очарование. Те обладавали едно страхотно свойство – всеки мъж, който се докоснел до малките им издутинки падал в несвяст, жадувал притежателката им и тайно се надявал да ги зърне на живо. Голата истина била, че мъжете ги обожавали, а жените ги мразели като някака конска амуниция .... и измислили чорапогащниците.

      Лу взе един колан със жартиери, повъртя го, с помощта на Лу си обу чорапи и закачи жартиерите ... огледа се в голямото огледало, повъртя се изпитателно, опита се да се поразходи и отсече

     - Мъжете са странни ... мъжете са луди ... жените – също

     - Не се заричай и не отхвърляй едно от най – мощните си оръжия. Не знаеш кога ще ти потрябва и на какви мъки ще се подложиш само и само да го имаш – каза Лу, гледайки я съжалително.

      После дойде ред на корсетите с банели и бодита. Лу обясни кратко, че това е най – страшното оръжие на жените, работещо на 100 % :

Това е истинското нещо, което показва желание и предизвиква желание !

Използва се само от познавачи!

      Накрая двечките се сетиха за нас, спогледаха се очудено и срещнахме въпросителните им погледи

     - Ъъъъъ , - започнах аз -  страхотни сте ... големи момичета ... Ани, всичко което каза Лу е истина ... моето мъжко мнение е, че ние и така си ви харесваме , тези страшни дрешки са само бонус и биха ни казали, че е дошъл точният момент да ви носим на ръце където пожелаете ...

     - Аааа , .... ъ ъъъъ , мислите ли, че ако си бях сложила чорапи и жартиери, ония красавец от пъба щеше да ми обърне внимание ??? – промълви малко смутено Ани

     - Определено ! - казахме в хор тримата ....

.................