Забележка от автора - този епизод е двоен и паралелен, прочетете свързаната част на Джей

      Нещо непреодолимо ме беше измъкнало от кревата през нощта и ме теглеше навън. Приближих се до прозореца и видях странно сияние озаряващо двора – въртеше се, пулсираше, появяваха се дълги израстъци като пипала, завихряха се, ядрото ги поглъщаше за да ги изхвърли навън все по дълги и по-ярки. Вътрешното усещах безтегловност и омая, сломявайки всякаква съпротива на разума ми, облякох лятната си рокличка, обух сандалките си и на пръсти се измъкнах навън. Мимоходом отбелязах, че всичко беше застинало, навсякъде в къщата беше абсолютна тъмнина, единствено по стените играеха светлините и сенките от сиянието. До прага спяха непробудни двамата охранители. Навън светлинните езици ме обгърнаха, заслепиха, ... докато не почуствах някой да ми слага кърпа на устата ...

      После на няколко пъти до съзнанието ми достигаха смътни картини и изображения на добре осветена зала, лежа овързана на операционна маса .. седя на огромен стол, омотна с датчици и жици ... ритмичното дълбоко ръмжене в тунела за ЯМР ...  навсякъде около мен се суетяха купчина хора в синкави халати и бели маски .... Съзнанието ми започна да се избистря в пълната тъмнина и тишина ... бях поставена права и при всяко мое помръдване усещах както слаби убождания по тялото, така и леко полюшване...

     - Шурик ! ..... Шурик! ... Светлина ! ...

      Това, което видях колкото ме успокои, толкова и ме уплаши. Беше неголяма стая, вероятно в подземие, нямаше прозорци, а желязната врата изглеждаше ужасно дебела и непробиваема. Нямаше абсолютно нищо, освен Шурик на пода, махайки радостно с опашка и ... доколкото успях да разбера – висях заключена в клетка – гроб, закачена с верига на тавана. Нищо страшно в близко бъдеще, мислено обходих тялото си, изследвайки го за поражения – такива нямаше. Все още бях облечена с лятната си рокличка и сандалки – вероятно все пак похитителите се бяха смилили над мене. Постоях така известно време и в главата ми се зароди гениален план!

     - Шурик, Джей !

.........

      Джей се появи, намусен, неразбиращ, малко сънен и небръснат. Огледа обстановката внимателно, промърмори нещо несвързано и ни в клин ни в ръкав изтърси едно – ‘Ха, какво правиш там?’ - което почти ме вбеси. Не стига, че бях така опакована с никаква възможност за помръдване, а на него му беше до смях. Помота се около мен, опипа железните пръчки и се съсредоточи върху ключалките. Започна наистина да ме вбесява с репликите си – ‘ Изглеждаш чудесно ... прекрасна както винаги ... изглеждаш на англече в клетка ..’ и .. тъкмо да ми се развикам, че трябва да ме измъкне оттам го чух да казва .. ‘Хм, хм, навремето инквизиторите са се старали наистина, тази железяка е бетон ... Амиии, ще се опитам да направя нещо .. трябват ми инструменти ..’

      ‘Инструменти’ , .. веднага се сетих за градинската барака и изпратих Шурик натам. Почти цялото съдържание от лопати, кирки, моторна косачка и препарати за пръскане на рози застелиха пода. Джей с изумен поглед огледа помещението и сумтейки процеди нещо като .. ‘Абе женооо, .. и по нататък характерното за него дълго мрън мрън’. После поиска разни нещица от железарските магазини, мери, сумтя, оглеждаше заключалките отвсякъде и накрая се провикна:

     - Пентаграми!

      Не му разбрах възторгя, но малко ми заприлича на мъжко попържване. Все пак ми стана любопитно, та се допитах до Чичко Гъгъл, и му зарецитирах един пасаж:

‘Първоначално пентаграмата е символизирала женското начало. Но с течение на времето това доста се е променило. Този символ е бил включен като част от кампанията на Ватикана за унищожение на езическите религии и похристиянчването. Църквата се борила с езичеството, като обявявала техните богове и богини, също и техните свещени символи, за Зло. В тази битка тризъбецът на Посейдон става вила на дявола, островърхата шапка на мъдреца става магьосническа и вещерска, а пентаграмата – знак на Дявола.’

      Веднага последва отговорът му – ‘Елементарно Уотсън – женско тяло – знак на дявола – какво по-подходящо за заключалка на клетка – гроб!’ ... Клещи Чирак !

      Е, доставих му ги, след което той се пънка, въртя, сука и накрая – седна, зяпаше ме като тийнейджър. Започна да ми кипва и единственото, което ми идваше наум беше мислено да го пустосвам до насита. Какъв некадърник беше намерил баща ми! Такива са мъжете! Накрая дръпна една реч, че си измива ръцете и ме оставя да се оправям сама ... ! ...  чудно ли е .. никак, такива са мъжете! И пак – такива са мъжете!

      Всъщност запомних последните му думи за упойките и ... започна да ми се просветлява .. Джей се доближи към мен, провря ръце между железата и стисна моите. Ръцете му ми вляха спокойствие, а когато ги прокара по бузите ми усетих и топло желание. Вперихме очи един в друг – те си разменяха топлина, обожание, желание, обещания, увереност, надежда, очакване ... устните ни помръдваха, шепнейки си безсловесно ...

      В този момент нещо задрънча по вратата и ... Шарик в последния миг ми донесе миниатюрен апарат за кислород и ми го пъхна в устата, която затворих здраво ...

Забележка:

Паралелният епизод се намира по линка 

https://otkrovenia.com/bg/proza/dupkata-pr-17-djej-podzemieto