Следващият ден беше ... пълен с емоции. Посетихме Ани в спалнята й, Все така опакована, лицето й излъчваше спокойствие, а датчикът на ревера на костюма и показваше две чертички, имаше още време. Порази ме розовото – беше навсякъде – завивки, креват, стени, кукли. Единствено плакатът на стената с лика на модерния музикален изпълнител на балади съдържаше други разцветки. Тримата закусихме и всеки се зае със задачите си. Очепрекарах Втората инструкция и се задълбочих върху текста за допълнителната джаджа, пишеше с много малки букви:
‘Изделието е окомплектовано за удобство с една важна джаджа, необходима в дадения случай за режимите на полет. Разпространяваме я със съгласието производителите и е едно от секретните уникати на полските тайни служби, предназначено само за тайни операции, не подлежи на разгласяване и в общия случай се явява незаконно. Ако изразите желание, ще ви изпратиме необходимата информация за активиране му срещу скромната сума от два милиона долара. Джаджата е недостъпна и неоткриваема до момента на вашето съгласие.’
Звучеше доста мъгляво. Беше вече обедно време, когато тримата получихме групово обаждане от милиардера. Съвсем за кратко чухме неговото желание след час да организираме събуждането на дъщеря му, като естествено той щеше да присъства online.
Е, моментът дойде. На стената в помещението, срещу спалнята, се беше появил огромен видео екран, където се виждаше милиардерът, седнал на сянка и посръбващ питие със сламка, вероятно на някакъв карибски плаж. Тримата се бяхме строили около кревата, датчикът светеше в зелено. Боб се приближи до Ани и започна да обяснява:
- На костюма има червено копче, закрито от червена лента с надпис ‘Гаранцията започва да тече от натисканетно на този бутон’ ... – Въпросително погледна към малиардера и след утвърдителното му кимване, махна лентата и натисна бутона. – костюмът започна да се разгражда и изчезва ...
Минута, две, бузите й поруменяха, по лицето й пробяга усмивка и не след дълго тя стана. Няколко секунди трябваха на Лу за да осъзнае ситуацията - спусна се и покри Ани с чаршаф ..... Занемяхме .... Чаршафът се беше спуснал до кръста й ... и пред нас стоеше ... Венера Милоска ... обаче с ръце, даже лявата държеше сочна червена ябълка. Хм, не беше 203 сантиметра като оригинала, а вероятно 1671 мм колкото пишеше в сертификата Огледа се наоколо ..
- Здрасти Тате, здрасти Лу,... Боб, ... – задържа погледа си върху мен и смутено подръпна чаршафа нагоре ... – Незнам какво точно стана, но се чувствам прекрасно. – след секунда, две се сепна, че е полугола под погледите на толкова много хора и гушна любимеца си Мечо отпред.
Последваха много ‘Ах’ и ‘Ох’, и ‘Их’ и ‘Прекрасно’, ‘Чудесно’ и ... Честно казано стоях като дърво, бях потресен и запленен от тези форми, а иначе ми беше смешно на този евтин рекламен трик на фирмата с тази ябълка. Изведнъж Лу се засуети, започна да кърши ръце и изчезна нанякъде. Милиардерът се беше широко усмихнал и в знак, че всичко е наред за сега, стисна дясната си ръка в юмрук с повдигнат палец. Аз размахах ръце, застанах в едър план насреща му, лявата ми ръка държеше телефон, десният палец насочен към ухото, кутрето – към устата. Той се усмихна и вдигна показалец одобрително.
После ... после видях Лу да тършува цялата къща и като на минаване ядно ми каза, че и тя е трябвало да бъде посветена в Сертификата, защото новите й мерки били доста различни и нямало с какво да я облече. А и всичките налични дрешки били т_шъртки и панталонки, които били в ужасен разрез с настоящите форми .... мърморейки че трябва да сменя целия гардероб се запиля към дрешника в мазето.... Веднага ми дойде на ума, че за избора на новите дрехи ще се наложи и моето присъствие, защото в задачата ми за плавен скок в мисленето от 10 (по точно 6) на 19 години паралелно и задължително върви смяната на гардероба ... още повече нямах никаква представа дали ще се насочиме към жената вамп, жената учен , жената пътешественица или планинарка ... семпли деветнадесетгодишни не съществуват. Престраших и набрах номера на Боса, издекламирах му ония текст с малките букви, той каза нещо като ‘Хм’ и – това беше.
По програма беше ред на Боб. Незнам как точно е преминал сеанса, но го видях да излиза от фитнес залата доста бледен, леко раздърпан и с леко налудничав поглед ... ‘Колега, ... започвам да си мисля, че заплатата ни не е достатъчна ... успех .. твой ред е ‘ ............
© Пламен All rights reserved.