По нататък следваха изненада след изненада. След самостоятелният й опит да види на живо принц от приказките (Пр 10) се заредиха какви ли не сцени. Тя смени мястото на действието и реши да използва банкетната зала на замъчето си. Като начало поиска всички мебели да се изнесат и да се сложат огромни завеси по прозорците. Когато влизах там попадах в ... джунглата на Маугли ... къщичката на Тарзан ... пещерата със съкровищата на четиридесетте разбойника ... стаята на Шехерезада ... кулата на принцеса Рапунцел ..Морган § Морган и Бленуващата пред магическото езерце  ... каютата на кораба на Капитан Блъд, пленил дъщерята на губернатора ... Нямах притеснения за нея, защото присъстваше в сцените като ням свидетел, скрита в някое ъгълче.

      Отначало ми беше много интересно, защото аз се присламчвах до нея и заедно, скрити наблюдавахме сцените. Да си призная – беше ми особено приятно – напоследък носеше дълга туника като древногръцките богини, в редките моменти на съприкосновение с нея не напипвах нищо отдолу.  Хм, добре, че бях там, защото тя така се вживяваше в действието, че в сюблимните моменти започваше неконтролирано да трепери и устните й безмълвно произнасяха репликите на героите, които знаеше наизуст. Но имаше моменти, когато с труд я удържах намясто за да не запокити нещо към лошия. Хубаво беше и това, че всичките сцени бяха от приказките или разказите, и нямаше физически поражения впоследствие.

      Лошото започна впоследствие, когато тя направо беше задигнала всички участници, от Държавната опера в Русе, от сцената на операта Аида, когато Радамес отива на война, а Аида .. самата Аида не беше докарана, ами Ани беше заела нейното място. Всъщност тя там нямаше реплики, а само полу-скришом тя (Аида) трябва да плаче на сцената, защото е объркана - победата на нейния любим Радамес би означавала разгром за нейния баща и народ. А най – лошото ... за мене беше, че тя не беше ентусиазирана от самия Радамес, ами беше вперила очи в мъжествената гръд на един от египетските бойци. Занемях. Впоследствие този феномен се повтори и в сцените на филма "Помпей", където Мило - роб, превърнал се в гладиатор, се впуска в надпревара с времето, за да спаси своята любима (Ани естествено изпълняваше тази роля), докато могъщият вулкан Везувий бълва огън и пепел ... Цялата банкетна зала беше изпълнена с пушек и пепел, а към пода се приближаваше огнената лава и във въздуха хърчаха огнени топки ... Впоследствие се оказа, че пораженията в залата бяха страхотни ... 

      Ужас, милиардерът щеше да ме обеси. Тогава с триста зора я изкопчих от прегръдките на Мило, но положението беше станало неконтролируемо. Даже започнах да се плаша, че мога да попадна насред наводнението в Джуманджи! Трябваше спешно да се действа!

      Тогава ... я издебнах преди да направи някоя и друга щуротия и започнах да и разправям приказка :

     'Чаровен принц и принцеса са заточени на остров. Принцеса Елейн и принц Карел идват в съзнание, всеки в своята тъмница на тайнствен замък, без никаква представа как са попаднали там ....'

      Шурик се появи, и в синхрон с думите ми се появи мрачен дворец на върха на планината и ... около нас започнаха да растат стените на кулите ... виждах я недалече през моето прозорче, стоеше в своята си кула като омагьосана в очакване на нещо фантастично ... Аз обаче успях да грабна кучака Шурик и да го сложа в приготвения фарадеев кафез. Бях си приготвил и запасчета за хапване и пийване ... И – експериментът започна.

     'Тя е блестяща, духовита и борбена. Той е красив, умен и смел. И наистина, когато са близо един до друг хвърчат искри! '... – продължавах приказката ..

      Целта на експеримента беше – търпение, смирение, връщане към реалността .. От начало играехме Елейн и Карел , разменяхме си въздушни целувки, оплаквахме съдбата си да бъдем разделени, пустосвахме злият чародей, който ни беше заточил там ... след няколко часа вече ни обзе истински гняв и впоследствие смирение пред съдбата, обсъждахме начините да се измъкнем, изучавахме здравината на решетките и протягахме ръце един към друг ... Правех нещастни опити да се докосна до нея ... накъсах ризата си на лентички и направих нещо като въженце, чийто край след многократни опити успях да хвърля в нейното прозорче .. тя направи второ въженце от полите на нейната туника и не след дълго направихме мост между двете прозорчета ...

      Времето напредваше, никой не дойде да ни спасява, защото бях предупредил Лу и Боб за експеримента. Май около две денонощия си разменяхме какво ли не – отначало думи, после преминахме на приказки за приказките, за това дали те са измислица или реалност, аз й разказвах за истинския живот на хората, който в същност беше модерна приказка за всеки от нас, за пътешествията по други страни, за лазурните плажове и величествените планини които можехме да посетим, .. често седяхме вперили очи един в друг през прозорчетата си, забелязвах как погледът й се променя от чисто детско любопитство към нормалното женско хитруване. Чувствах, че приказките за възрастни постепенно вземаха връх ! А, да, открих ‘случайно’ сандче с вкусотийки в моята кула и по въжения мост я снабдявах със суджучета, лакомства и бонбонки и ... пробно закачих и една бележчица с текст ‘ ти си прекрасна, обожавам те’ , естествено с нарисувано сърце пронизано със стрела ... ефектът беше .. женски – след известно време забелязах, че старателно ми изучава лицето и ми разглежда гъдрите, доколкото можеха да се видят през прозорчето. След което тя започна да ми задава въпроси като – ‘Какво точно означава ‘и заживели щастливо завинаги’ в края на приказките? Защо никога не пишат какво прави принцът, когато е далече от принцесата?  .. Какво значи .. когато са близо един до друг хвърчат искри!’ Постояхме така вперили погледи един в друг и ...

      Тя беше готова. Махнах Шарик от кафеза и – всичко изчезна, заедно с кучето.

      Стояхме насред голата зала , аз гол до кръста, тя – с много къса туника ... продължавахме да се гледаме докато бавно се приближавахме един към друг, после се прегърнахме приятелски, после – после една тръпка премина през нас и тя зарови лице на гърдите ми, а ръцете й шареха ... Обгърнах крехкото й тяло и неволно я притиснах толкова силно, че ...

... когато са близо един до друг хвърчат искри! - промълвих аз

... когато са близо един до друг хвърчат искри! - промълви тя

      Стояхме доста време прегърнати. В главата ми всичко беше на каша, в нейната ...:

     - Джей, искам да се разходим всред хората, да .... всъщност имам цял списък ... Утре ще ...

.....

Хм,  не можете да си представите, на следващия ден разглеждахме дрехи и обувки от 

Dun Stores, H&M,  имахме ревюта на Versace и Victoria’s secret …