Душа
Никога не бях виждала по-тъжни очи от твоите. Напразно се взираш в лицата на хората. Търсиш нея. Чакаш я, но тя те остави, а ти търпеливо се надяваш, че тя ще се върне. Няма я. Все още не вярваш. Колко дни и нощи стоиш на едно и също място и очакваш. Покрай теб минават тълпи от хора, но не и тя. Би я познал по очите, по аромата…И чакаш, защото въпреки,че тя те изостави, ти я обичаш и би и простил…
От дни не си хапвал нищо. Подавам ти вода и храна, а ти плачеш. Сълзите ти са чисти и искрени…
Та ти си само едно бездомно куче…Никога не бях виждала толкова тъжни очи…Ела, бъди ми приятел.
© Vaska Ivanova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Светлана!
-
Филмът по действителен случай "Хачико" или "Белият Бим, черното ухо". Филми за предаността на кучетата към хората. Като зачетох Тъга, реших, че е...изоставен мъж. Замислих се. Ако беше мъж, той щеше да преболедува, да забрави, да си намери друга, да се ожени...Дали се замисляме като изхвърляме домашните си уж любимци какво им причиняваме? Животни и хора...Кои ли са по-добри?! Няколко реда а си казала толкова много и толкова силно!!!
-
Благодаря, Марианка! Идеята я взех от една снимка на куче на Валя Йотова.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
