Последните стенещи желания бяха оставили само следите от резултата си. Две голи тела. Унесени в сладките тръпки на оргазма. Всяко в собственото си изживяване от върха на удоволствието. И двамата не отстъпваха. Измъчваха се, сякаш си отмъщаваха за нещо. Тя беше дива, ненаситна. Искаше още и още. Свърши няколко пъти и въпреки това отново поемаше инициативата. Той... той не беше го правил с толкова издръжлива жена. Дори я помоли да спрат. Трудно му бе да стига до ръба няколко последователни пъти. Предаваше се още след първия. Екстазът го омайваше и бързо го затваряше в клопката на съня.
Тази жена беше различна. Държеше се с него, сякаш го познаваше отдавна. Отнасяше се внимателно, въпреки че през по-голямото време й се искаше да му забие шамар и да го отпрати. Дразнеше я егоцентричното му поведение. Имаше огромно самочувствие на женкар. Може би бе сбъркал професията си. Такъв мъж не можеше да е писател. Или поне не само. Беше същинско жиголо. Решена бе, че няма да е поредната в леглото му. Щеше да свали картите и да го накара да избира.
Лежаха в двата края на леглото. Не можеха да заспят. А и беше рано – само три през нощта. Завесите в стаята потрепваха от докосванията на лекия вечерен полъх. Усещането от невидимото присъствие ги тласкаше към размисли. Бяха сами с болките си. Поредната нощ, в която залъгваха липсите си. Но беше хубаво и споделено. Сякаш го бяха правили цял живот, разбираха се само с поглед, познаваха намеренията си. Допълваха се и удовлетворяваха най-силните си желания.
– Къде отиваш...? – видя го да се изправя.
– Къде е банята? Ще си взема душ и ще тръгвам, а и съм доста гладен.
– По коридора вдясно, има чисти кърпи...
Не позна гласа си. Стори й се прекалено тих и мил. В следващия миг съжали, че го е попитала. Нека си ходи! Нека прави, каквото иска. Глупак и гадняр! Намери ризата му на пода. Зачуди се, но я облече. Закопча две от последните копчета и се насочи към кухнята. Наистина ли щеше да му угоди? Наистина ли току-що, толкова късно, я бе накарал да му сготви? Щеше да го направи, по дяволите! Какъв хубав аромат носеше този мъж... дрехата му я влудяваше. Искаше да я задържи възможно по-дълго на себе си.

– Анна, къде си? – повика я той и се стъписа.
– Правя палачинки, обичаш, нали?
Стана й смешно като го видя гол до кръста и стискащ якето си.
– Ти си ми взела ризата значи... – наклони глава, преценяваше я. – Обичам...
Влезе в стаята и я приближи. Обгърна я нежно, сякаш се нуждаеше от това да я усеща близо до себе си.
– Побърквам се, Анна... Побърквам се по теб!
Ръцете му плъзнаха по дантеленото й бельо. Натискаха и разтриваха нежно плътта й.
– Не... – промълви тя. – Пречиш ми...
– Толкова си влажна, пръстите ми просто потъват в теб.
– Моля те... – обърна се и се надигна към устните му. – Моля те, изчакай ме. – прокара ръка по издутината на дънките му, без да отделя очи от неговите.
– Толкова си лоша...
Беше опиянен от нея. От докосването й. Тези малки ръчички, а на какво бяха способни! Отдалечи се на дивана и остана загледан във фигурата й. Защо го изненадваше така? Първо го покани в собствения си апартамент, а сега... готвеше за него. Опитваше се да го победи в играта?! Цакаше ли го?
– Анна, бих мастурбирал, докато те гледам... – сподели равно той.
По тялото й заиграха непоносими тръпки. Остана за момент на място. Чувстваше се обект на... на какво? Той... г-н Разбивач на женските сърца щеше просто да го извади и да... докато тя прави палачинки? Този беше луд. Ненормалник. Защо го харесваше толкова? Заради думите?! Поведението? Заради силното му желание да я оставя безпомощна в спалнята, а сега и в хола й? Обърна се за момент и повдигна вежди, сякаш бе чувала подобни клишета през цялото си съзнателно съществуване. Нямаше да му позволи да си мисли, че може да я обърка така лесно. Наистина беше много нагъл и нахален!
– С какво сладко ги предпочиташ – ягоди или череши?
– С твоите сокове...
Изкарваше я извън контрол! Замълча си. Щеше да му навие няколко и от двете. Как само го глезеше, трябваше много да се постарае, за да навакса след това.
– Благодаря, изглеждат чудесно. – усмихна й се игриво.
– Яж и мълчи, разбойнико. – изгледа го доволна.
– Често ли готвиш?
– Да, предпочитам да знам с какво се храня. – настани се до него.
– Жена ли е, ако не готви...
– Много си праволинеен!
– Казвам само, че за мен е важно една жена да готви...
– Ами ако не иска?!
– Заменяме я.
Заби юмрук в рамото му и срещна засмените му очи. Много му харесваше, че се връзва на всяка негова дума. Това означаваше, че го следи и че го увенчава с внимание. Трябваше да признае, че е много готина мацка! Само да знаеше какво й мисли...
Беше възбуден. А Анна изобщо не се поколеба в намеренията си. Щеше да го бие в тази игра. Какво по-прекрасно усещане от още един оргазъм, след като е задоволил основните си нужди?!
Мина между краката му и освободи колана му. Още по-бавно се зае с копчето на панталона и свалянето на ципа. Наблюдаваше реакциите му. Нека помни коя е най-добрата. Възбудата му растеше под докосванията й. Усещаше силните му импулси, които искаха да разбият стените на плътта му. Молеше я без думи. Крещеше в съзнанието й. Очакваше да прокара устни по цялата му дължина и да го задържи в устата си. Изтезаваше го с тези си движения. Влудяваше го, сякаш бе направил най-голямата грешка и сега заслужаваше Ада.
– Анна... искам да свърша бързо. Моля те...
Постави ръката си върху нейната. Започна да й показва как му харесва. Обвиваше ръката й плътно, когато слизаше към основата на члена си. Имаше и още едно леко натискане нагоре. Гледаха се през цялото време. Ръцете им горяха, бързо намираха общия баланс. Удоволствието го заливаше. Потърси опората на дивана и я остави да го довърши. Правеше го невероятно. Имаше й доверие. Отдаде се на усещането. Устните й, боже! Съвсем малко му трябваше...

Не знаеше колко минути бяха минали, след като емоцията го бе помела. Беше се унесъл за момент, забравил за всичките си лични тревоги. Изправи се и я потърси. Видя я в спалнята. Сгъваше дрехи. Зачуди се защо не си е легнала.
– Анна, ще вървя.
– Няма ли да останеш? Късно е...
– Не ме допускай лесно...
Нещо я хвана за гърлото. Беше се облегнал до вратата, а очите му я наблюдаваха вяло. Взе ризата му, която беше сгънала и му я подаде.
– Благодаря.
– Обади се, когато пристигнеш. – отново не чу гласа си, оставяйки целувка на бузата му.
– Защо, Анна...
– Защото това е нещо съвсем нормално, Бориле.
Боже, как произнесе името му! Остана стъписан. После се опомни и забърза към изхода.
– Не знам, Анна.
Това бяха последните му думи. Беше изплашен. Дори не я докосна или целуна. Остана объркана от поведението му. Опита се да не мисли за това. Беше прекалено късно, трябваше да ляга.
Дълго гледа сенките, които уличните лампи хвърляха по тавана й. Беше минал повече от час. Какво си въобразяваше с този побъркан мъж?! Та, той изобщо не я заслужаваше. Улови аромата му по завивките. Нещо, сякаш с невидима сила, я притегли към възглавницата, върху която Борил лежеше. Някаква светлина се появи зад нея. Понадигна се. Беше от телефона й, на екрана му я очакваше един единствен въпрос:

„Ще вечеряш ли с мен?“