11 min reading
Два несподелени копнежа и един живот
Приятел, който бе в чужбина ме помоли да отида на вилата му и да ремонтирам два, три улука. Подлизвали били под основите. Покекнат на върха на една алуминиева стълба от високото виждах, как съм съвсем сам в целия тараф. Пък понеже аз си нямам вила, случвало ми се е от време на време си копнея за такава. Че така докато завинтвах разхлабените скоби непосредствено до комина на покрива си мислех: „Какво ли всъщност носят на хората копнежите по невъзможните за сбъдване неща? Или пък онези другите дето са несподелените между две сърца? А и защо ли изобщо такъв тип трепети заемат място в главите ни?” Не разбрах и може би и няма и да разбера какво точно се случи с мен там къде на близо четири метра височина. Но в следващия миг разбирам че съм се озовал на земята при това в неприятната компания на спираща дъха ми болка в гърдите. Знаех, че в делничният ден наоколо във вилната зона няма никой. Трудно ми бе да дишам, камо ли да имам сили да извикам. Но пък ина ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up