Като сълзи едрите капки дъжд чукаха по тавана на димящата кола. Забиваха се яростно в стъклата на прозореца, подхванати от все по-усилващият се вятър. Дясната врата на малкия спортен автомобил се отвори бавно и със скърцане. Една мъжка ръка се подпря тежко на нея и помогна на тялото да излезе навън и да се потопи в сенките на нощта.
Явор заобиколи автомобила и с ужас установи, че не може да отвори предната лява врата. Тя, както и тавана, бяха понесли най-силно удара от сблъсъка с дървото край пътя. Върна се обратно, влезе в колата от мястото до шофьорското и измери пулса на брат си, който се беше отпуснал на волана, сякаш от умора е заспал. Слабо, но се усещаше пулс. Явор знаеше, че не бива да го мести, защото е напълно възможно да влоши положението му, но нямаше избор, трябваше да действа бързо. Въпреки дъжда всеки момент скъпата кола можеше да избухне. Миризмата на бензин подсилваше страха на младия мъж от този възможен сценарий. Без да губи повече нито секунда, той прегърна брат си ...