Луната срамежливо надничаше през малкия прозорец. Стаята беше абсолютно тъмна. Пода на стаята беше разхвърлян. Някакви дрехи, безразборно бяха накацали, по дъските и си почиваха на различни места за през нощта. В сенките на тъмния ъгъл на стаята се чуваше слабо движение. След известно време на взиране, луната успя да различи силует на две тела...
Леглото беше груба изработка, както и цялата мебелировка на стаята. Все пак хижата не беше хотел, а една малка къщурка, с едва няколко стаи за гости. То така или иначе повече стаи не трябваха, защото подножието на върха беше трудно достижима дестинация и рядко идваха хора от тази страна на планината. Хижаря беше планинар, но от старото поколение - расъл и зарасъл в планината. Голяма сиво-бяла брада. Усмивка, топла като горещ чай, през зимна вечер. Билков. Очи засмени, като весела трева през пролетта. Казваше се Генадий, кръстен на дядото на майка си. Тази хижа, той беше съградил със собствените си ръце, още преди много, много лета, когато брад ...