ДВАНАДЕСЕТТЕ ЧУВАЛА С ГРОЗДЕ
(но не по Илф и Петров)
Беше някъде по времето на прехода към демокрацията. Време особено и продължително. В което много неща, да не кажа всички, предизвикваха нови усещания, винаги противоречиви: има държава - няма държава; има кооперация - няма кооперация; добре сме - не сме добре... Иди, че го разбери.
За едно такова НОВО усещане се сещам като споменавам думата кооперация. След като бутнахме ТКЗС-то и станахме собственици на земеделски земи, взехме да се чудим какво да правим с тях. Единственото удобно решение се оказа да станем членове на единствената кооперация с единствения и неповторим председател Балкан Балкански.
То се подписваха договори, то се провеждаха събрания, то се получаваха иякакви дивиденти.... Най-голямо беше шоуто, когото през октомври даваха или продаваха полагащото ни се грозде. Една мини революция. Xитър като Андрешко, проницателен като Буров, борбен като Котоошу - това беше изискуемият минимум за да се сдобие човек със заветните кил ...