Беше първият вторник на декември, 20:30 часа.
Михаил, симпатичен петдесетгодишен, но все още строен брюнет вкара маздата в гаража, отвори жабката на колата, извади скилидка чесън, обели я и я сдъвка. Скилидката бе неговата застраховка.
Той заключи гаража, тичешком стигна до входната врата на къщата, защото декемврийският вятър пронизваше, бързо отключи и се шмугна в коридора на топло.
В хола бе уютно. По телевизията даваха индийски сериал. Главната героиня - знойна млада индийска красавица - тъкмо сложи тавата със сладкиш във фурната и епизодът свърши. Явно, сладкишът щеше да се пече до утре вечер, когато щяха да излъчат следващата серия.
Подвила крака, на дивана седеше съпругата му. На петдесет Мария беше все така хубава, както и преди трийсет години. Сега с шнола бе прибрала дългата си кестенява коса, за да не й пречи - в момента плетеше синя шапчица за едногодишния им внук Павел. След два дни с розова шапчица щеше да се сдобие и близначката му Лилия.
- Арабска ли бе разядката? - поп ...