Първа смърт.
Крум реши, че на 40 години е крайно време да захвърли илюзиите си, и да се захване с някаква работа. Започна като общ работник на обект. Нямаше нужните навици и поведение, затова останалите от първия ден го скъсваха от подигравки. Той ги подминаваше. Интересуваха го само парите, които щеше да вземе в края на деня. Щеше да купи плодове и да ги занесе на децата. Откога го врънкаха за портокали. Жената не му говореше вече няколко месеца. Права беше. Тя самата се трепеше на един открит пазар по дванадесет часа на ден, връщаше се премръзнала, но упорито отказваше ласките му. А той чакаше, някой да оцени уникалността на изкуството му. Правеше фигури от ковано желязо. От дъжд на вятър получаваше поръчки за парапети и огради. Всяка една възприемаше като поредния подарък от Господ, и влагаше цялата си фантазия и сърце, за да създаде нещо съвършено. За жалост, клиентите му винаги бързаха, а той работеше бавно, с упоение. Скоро престанаха да го търсят. Но той не спря да твори. Събира ...