Рано остана Добрина без родители. Израсна при леля си, която имаше още четири деца, но никога не направи разлика между всичките пет.
Детството ù мина спокойно и дори щастливо. Едва когато наближи възрастта за женитба, забеляза различно отношение към себе си. Но не вкъщи, а навън. Момчетата я заглеждаха, но никое не посмя да се приближи много до нея. Родителите им отдавна ги бяха предупредили, че тя си няма нищо и няма кой да ù помага в новото семейство.
Добрина усещаше различното отношение, понякога се натъжаваше, но се стараеше да не го показва.
В другия край на селото живееше Димитър с любимата си Катерина. Не бяха имотни, но бяха здрави, влюбени и работливи. Преди около два месеца им се роди и Катето, но за съжаление Катерина умря дни след раждането. Димитър остана сам с малкото дете и с болната си майка. Дете ли да гледа, къщата ли да поддържа, за майка си ли да се грижи, на работа ли да ходи! Беше отчаян.
Тогава срещна Добрина. Беше рано сутринта, на чешмата. Поздравиха се, наляха ...