Глава втора. Голямата кента на Илия Коларов
Коларов се прибираше пеша в къщи, той поначало рядко ползваше колата си, едно старичко “Рено”. Смяташе, че Пловдив не е чак толкова голям град за да не може да се прекоси пеша от нормален здрав човек. През тази учебна година беше оглавил катедра в историческия факултет, където работеше от разкриването на специалността в университета. Беше по- скоро среден на ръст, мургав мъж, слаб, с оплешивяващо теме и насмешливи кафяви очи. Винаги изглеждаше леко небръснат и почти целогодишно ходеше с дънки , светли ризи и синьо сако без вратовръзка. Понякога обличаше тънко яке, но по-често го виждаха само по пуловер и през зимата. Странностите на доцента биха предизвикали смях, ако не беше сериозният му авторитет сред историците . На 48 години Коларов имаше куп публикации, преведени на много езици, два учебника и няколко монографии, посветени на Волжка България.
И сега, вече в къщи, той събу маратонките , изтегна се в креслото и отвори куфарчето. Там очакв ...