Дяволът и прошката
Вече му било скучно в Ада. Познавал всички свои „колеги”, дяволиите им, номерата им, лицемерието и злобата. Нещастниците, които измъчвал също били досадни. Уж молели за прошка, а очите им блестели от омраза. Невероятно, но тази среда го подтискала. Не предлагала никакви изтънчени удоволствия.
И един ден излязъл на повърхността. За негово учудване всички празнували или били в предпразнично настроение. Бил улучил Коледните празници.
- Сега е времето, когато всеки е добър или се опитва да изглежда на такъв. Много по-лесно е да излъжеш някой добронамерен, отколкото някой мнителен човек. – помислил със задоволство Дявола.
Понеже на мода били блондинките, той бързо се преобразил в такава. Палав поглед и наедрял бюст били уж тайните, но вечните им оръжия. Високите обувки леко го затруднявали, но съблазнителната му усмивка компенсирала походката. Изминали три години в незабравими свалки. Мъжете лесно се полъгвали от Дявола, който вече бил истинска русокоса дяволица. Чаша вино, някоя сърцераздирателна история за бившо лошо гадже или нещастно детство действали пагубно на нежната мъжка душевност. Неусетно кавалерът се превръщал в загрижен покровител на едно крехко, прелестно създание. И някак си любовта пламвала.
- Бог е създал това прекрасно чувство, с което още по - лесно да манипулирам грешните души. Страхотно! – радвал се на ум Дявола.
И започнала блондинката да сменя мъжете, да кара безумно скъпи коли и да живее в изискан лукс.
А Бог го наблюдавал. Най-напред бил заинтригуван, защото не познавал непокорния Дявол. После започнал да се дразни от това как наранявал и лъжел. На Бог не му харесвало хората да губят вяра в любовта. Ядосвал се, но постепенно размислил. И започнал да съжалява Дявола, който бил прекалено млад и глупав.
- Той никога не е обичал истински. Отрасъл е в Ада и е видял само мъка и сълзи. Прощавам му. Ще му даря крила, за да полети към Рая. Нека да опознае светлината и любовта. Ще спася една заблудена душа.
Така и станало. Едно утро Дяволът се събудил с разкошни бели крила.
- Сигурно е знак, че трябва да се връщам в Ада. – помислил си леко разочарован. Било започнало да му харесва на Земята. Струвало му се по - забавно място. А и никога през живота си не бил получавал толкова подаръци, никой не го глезел, целувал и не му се вричал в любов.
Погледнал се Дяволът в огледалото за последно. Красивата блондинка отсреща имала най - тъжните очи. И полетял към Ада с ангелските си крила. Този, който не е познал любовта и прошката никога не би се осмелил да мечтае за Рая.
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Борбата с дявола човека в нас създава
и прави ни по-мъдри и добри,
а който прелъстен му се отдава,
човека в себе си руши!
Хубав разказ! Поздрав! -
Благодаря ти, Краси!
-
Поздравления за чудесния разказ!
-
Благодаря ви, Блу и Стойчо! Малко е рисковано да се пише на тази тема от позицията на Бог, но опитах. Радвам се, че ви е харесало.
Наистина накъде ще полетим най-накрая зависи най-много от нас. -
"Ще спася една заблудена душа". Ами оказва се, че спасението на всяка заблудена душа, зависи от нея.
-
Страхотен финал!
-
Здравей, Ангелче! Ами щом съм го казала сигурно е истина. Поздрави и на теб!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Здравей, Пепи! Хубаво куплетче. За съжаление злото може да ни унищожи.Благодаря ти.