Nov 27, 2024, 7:53 AM

Дяволът не спи 

  Prose » Narratives
167 1 8

The work is not suitable for people under 18 years of age.

3 мин reading

Мъжът излезе от къщата и бавно се качи в Мерцедеса, който беше паркиран пред нея. Погали нежно блестящата, гладка кожа на седалката и си помисли, че усещането е същото като от нежните бедра на русата мацка от снощи.

 

 Добре се позабавлява с нея, остави ѝ малко синини, но пачката с банкноти ще запази мълчанието ѝ.

Засмя се при споменът за запушената ѝ уста и опитите на момичето да крещи и потегли с мощна газ за работа. 

 

Харесваше властта, която тази длъжност му даваше. Харесваше му как хората навеждаха богбоязливо глави ,когато минаваше покрай тях, как всеки се опитваше да му угоди, да го зарадва. 

Обичаше това усещане ,обичаше да се чувства вездесъщ. Обичаше тези погледи, пълни с обожание. 

Като на журналистката, която го интервюира вчера в телевизионното студио. Жената го гледаше толкова влюбено и с такова огромно възхищение, че той нямаше да се учуди, ако беше оставила мокро петно на стола си. 

 

През цялото време, докато си говореха за това, че хората трябва да бъдат по-добри, по-смирени и вярващи, тя не спря да го гледа с благовение.Той знаеше ,че може да бъде много чаровен и убедителен, когато поиска. И строг, когато трябва. 

Като снощи. 

 

Прибра се късно, заради изпълнението с русата мацка от хотела и застаряващата му, пълничка жена, го заразпитва къде е бил, какво е правил... 

Шамарът , който ѝ отвъртя я прати чак в другия край на коридора. Не се научи тая жена значи! Да си седи мирно и тихо там, да си гледа къщата и да е доволна, че живее в такъв лукс. 

 

Потърка разсеяно брадата си и се усмихна при споменът за жена си, която с наведена глава и трепереща, разцепена от шамара устна, му сервира уискито след това. 

 

Майка му навремето поне се беше научила да си мълчи. Вечерите, когато баща му се прибираше пиян и вмирисваше всичко наоколо на вкиснало, тя се свиваше на табуретката до прозореца и почти се сливаше с пердетата. Сякаш не чуваше виковете му за помощ, когато баща му го пребиваше, сякаш ставаше като твърдата бяла стена до която се бе свила. Само веднъж, още в началото на крехкият му живот, се бе осмелила да го дръпне от мощната хватка на татко му и тогава той я преби почти до смърт. Лежа сума ти време в болницата, докато я закрепят. 

 

Почти беше стигнал до работното си място и забави скоростта на луксозният автомобил. 

 

Паркира колата, пое дълбоко дъх и с блага усмивка слезе. 

 

На два метра от него , близо до градинката обсипана с цветя, се беше свил опърпан човечец. Косата му беше мръсна, стърчаща в всички посоки, дрехите му висяха като чувал върху хилавото тяло. Беше се наметнал с едно одеяло и като го видя, че слиза от колата, се насочи веднага към него. 

 

-Помогнете, моля ви...

 

Бездомникът протегна умолително ръка, но мъжът се отдръпна с погнуса и изсъска думи, които преливаха от омраза: 

 

-Махай се от тук! Отивай другаде да просиш или ще извикам полиция! 

 

  Така ги мразеше тези мизерници! Кой им е виновен, че са стигнали до тук?!

 

- Не искам пари. Само малко храна, моля Ви!

 

-Махай се ти казах! - Изръмжа свещеникът, приглади расото си, прекръсти се и влезе с блага усмивка в черквата.

 

Юлиана Никифорова

© Юлиана Никифорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви ♥️
  • Завръщаш се отново с интересен разказ.Поздрав.
  • Хубав разказ, поздрави!!!
  • Поздравления! Кратко, но разказва много...
  • и как беше приказката '' Не ме гледай к'во върша, а ме слушай к'во ти пея...'' Ето за това има и атеисти.
    Сега по-сериозно, хареса ми разказчето, с малко думи ,... но казва много
  • И другите ти разкази са много добри. Радвам се, че прочетох.
  • Неочакван финал и е невероятно как в толкова кратък текст е събрана толкова голяма история! Много въздействащ разказ!!!
  • Зададох си въпроса каква е длъжността на лирическия, очаквайки, че на финала ще се разбере, но не познах.
    Всъщност, познавам колега на героя ти, който може да послужи отлично за вдъхновение на подобен тип творба.
    Но познавам и няколко човека от този бранш, които пък са истински пример.
    Добре написана творба. Въздейства.
    Поздравявам те.
Random works
: ??:??