2 min reading
Колата се движеше по неравния път към малко селце по крайбрежието на Черно море. Бащиното превозно средство подскачаше нагоре-надолу при всяко малко препятствие и чувството, че след малко ще се разпадне, не ме оставяше. Звукът на двигателя не вещаеше нищо хубаво още от самото му запалване, но нуждата да обърна гръб на всичко крещеше дори по-силно.
Миризмата на лято ме изпълваше, доставяше ми удоволствие и караше кожата ми да настръхва. Морският бриз минаваше през мен, като всеки път оставяше по един нов възел в косите ми. Чувствах се нищожна и ми харесваше.
Шумът, който двигателят издаде, ме извади от транса. В мига, в който сърцето ми спря, колата направи същото.
-Не ме оставяй, не ме оставяй. Не и сега-повтарях, докато опитвах да запаля пак.-Хайде, хайде, хайде…
Удрях волана като обезумяла, но колата отказваше да ме послуша. След половин час опити и солиден брой думи, който не мога да напиша, търпението ми се изчерпа и тряснах вратата от външната страна. Тръгнах пеша към селото. Поне ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up