Навън валеше. Валеше вече втора неделя. Тротоарите се бяха превърнали в кални пътечки, обсипани с изсъхнали листа и полу- разложили се боклуци. Цялата тази смес от нечистотии полепваше по забързаните обувки, нагазващи в тях дори и без да ги забележат.
Той обичаше да наблюдава тази апатична маса. Знаеше, че дори самия той е част от нея – дори да се чувстваше различен. Усмихна се на мисълта, че е различен. Посегна към шкафчето, правеше го вече по навик, за да вземе шапката си. Усети неизсъхналия джинсов плат върху косата си. Това го накара да направи гримаса на недоволство, но въпреки това не я свали. Спря за няколко минути под дъжда, намести козирката си и закрачи. Вървеше бавно, прибрал ръце в джобовете на якето. Чуваше шляпането на собствените си крака в образуваната киша. То се сливаше със шума на улицата, но въпреки това той успявяше да го отличи. Стигна кръстовището и за негово щастие светофара показваше зелено. Пресече, леко притичвайки. Може би го правеше по навик но не искаше да ...