lady_rose (Единствена)
110 550
Aug 1, 2007, 12:47 PM

Дъждът... 

  Prose » Narratives
5.0 / 2
1145 0 2
1 min reading
Дъждът. . .
Защо толкова мразя дъжда? Нима той ми е довлякъл всички беди и проблеми? Нима той е виновен за това, което изгубих? Не, разбира се, че не! Просто си търся виновник за проваления следобед. Исках още само час с него, но нима щях да променя нещо? Едва ли... Той беше вече взел решението си, а аз не исках да го разбера, не можех да го проумея - нямаше ни лъч надежда. Тя умря, но не последна. И сега какво? Дъждът не е виновен за моите грешки. Той не е виновен за пропиляното време. Защо го мразя ли? Може би защото се страхувам от неговата огромна сила. Не зная как ще ми въздейства този път и коя пътека ще ми покаже. Ето защо се страхувам - знам, че дъждът контролира безумното ми сърце. Той го прави необуздано и безразсъдно.
Не искам дъждът да промие мислите ми, не искам да заличи спомените и да изтрие мечтите. Не искам да проумея, че няма шанс, но дъждът ще го докаже. Той ще измокри косите ми и ще прилепи дрехите за тялото ми, ще разтърси цялото ми същество и тогава няма да ми пук ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Random works

More works »