Дъждът вали, а сърцето ми тлее в неутихващата жар на отминалия бурен огън.
Тежките капки, падайки разхлаждат затопленото кътче на овъглената почва,
посята със зрънцата на разочарованието.
Дъждът вали!
Вятърът брули с мокрият си дъх короните на многоклонестите дървета,
безмълвни свидетели на замиращата топлота.
Студът разперва талазно хладните си шепи.
Огънят тлее!
Димящите въгленчета загубващи своята светлина
се обличат в новите дрехи на актуалния моделиер М-р Дим.
Този нов костюм загосподства, танцувайки с вятъра
валсовия танц на смъртта. ...