Дълг
Тежката врата се разтвори и оттам се появиха три фигури, едната влачеше краката си по студения мраморен под. Загледах се в тях. Двете сестри от Легиона водеха мъж на средна възраст. Човекът беше навлечен с дрипи и си личеше, че е прекарал време в каторгите, долу в подземията на замъка. Ниана и Дария го стовариха в центъра на залата. Когато се отдръпнаха, мъжа измъчено проплака. Явно бе запознат с това, което се беше случило на предходните затворници представени пред Ашарак. Аз стоях малко зад него и сега забелязах какво му е причинил страха. Остатъците от панталоните му бяха изцапани с фекалии и урина. Беше се свил и обвил ръце около тялото си. От страх или може би срам, или и двете. Капки пот се стичаха от лицето му и падаха върху ледения мрамор. За момент го съжалих, не ми изглеждаше като престъпник.
-- Всички те изглеждат еднакво, сестро.
Гласът й прозвуча като лед, стържещ върху метална повърхност. Стреснах се. Това четене на мисли ме плашеше. Ашарак се извърна от гледката на ...