Dec 14, 2009, 3:29 PM

Дълг 

  Prose
552 0 0
2 мин reading
ДЪЛГ
Навъсеното небе беше покрило града като похлупак. Скромната ни вечеря привърши и всеки можеше да отдели време за себе си. Излязох навън да пуша. Дано тази нощ няма пожари. Но сякаш бях споменал за дявола, а той при мен.
Гори плевня в село Ж. - запука радиоуредбата. Знаех го това село, беше католическо. Хората там бяха някак по-добри, с тези мисли напуснах града. Пожарната престана да вие. Само синята лампа танцуваше по житата наоколо.
След десетина минути пристигнахме. Пожарът беше обгърнал цялата плевня. От огнената вихрушката искри превързваха по керемидите на близката къща. Нахвърляхме шланговете. Те се виеха като змии. За минута бяха пълни търбусите им с вода.
Като началник на колата взех най-трудното. Застанах между огъня и къщата. Замокрих стряхата над мен.
От тълпата ме стрелкаха две очи на млада жена, облечена с ношница до коленете и палто на рамене.
Скоро огнената стихия беше повалена в ниското на плевнята. Момчетата доизгасваха още тлеещите греди. Обърнах се към множеств ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??