Повечето опитват от новото и избягват греха. Ти опитваш от греховното и избягваш да изпробваш от новото. От какво те е страх? Новото може да стане ежедневие само ако ти го приемеш за такова, а всичко останало може да бъде греховно и ново…Само „забраненото” ли приемаш за ежедневие? И кое забранено?

      Дълга вечерна рокля и парфюм. Мнооого парфюм.Смея се! Нееее, не съм от тези, които се къпят в уханията, аз ги възприемам, опитвам и променям със същността си.

     В образно деколте. Дълбоко. Платът се дипли под приглушеността на светлините. Тъмно, светло, преливащо червено. Не, не ярко. Яркото е за онези, които не знаят цената му и искат да я изпробват. Не, не и бордо…По малко и от двете и не само. Просто наситено винено, като отлежало мерло с тръпчив вкус на диви билки. Кога съм казвала, че съм жена с една, две или три страни…Нима сапфирът няма фасети?! Колко нюанса има синьото в тях, когато светлината ги гали, дразни и се стича по огледалната им повърхност?

    Голи рамене. Белоснежни. В загадъчността на походката проблясва изваян прасец. Като стичаща се сметана от фонтан. Под почти прозрачната сметанова кожа мускулите играят бавен страстен танц. Предястие за всичко онова, което не знаеш колко вкусно ще е, докато не ти го поднесат. Високи обувки. Остър ток. Походката - извивка на страстно танцуваща жена. Кожата, полирана до огледално, отразява приглушената светлина в бара. Мекота, но…и сила. Сякаш пространството се нагъва и изпълва сетивата ти с онзи странен задушлив аромат на овлажняла природа, очакваща всеки момент, върху земята да се изсипе пороя и да я въздигне от пепелта. Дъх на жега и сенокос се преплитат с вкусът на пристъпващата влага. Красота! Два напълно различни аромата, а съчетани изпълняват композицията на несъвършенството на живота. Неописуема наслада за всички сетива. Романтика без жар и жар без романтика…Едната съставка винаги ще липсва на другата.

  Наситен цвят на червило. Нежен нюанс на перлено по скулите, загадъчност украсява сапфирените очи. Пъстреят. Медът се е разлял в студенината на синьото. Гори го, топи го, завира…Лавата се втвърдява само тогава, когато въздухът, заобикалящ я отвсякъде е с температура на замръзване и отново извира, когато напалмът от страстта се разбива в твърдостта и. Страх от изгубване?! Разсмиваш ме! Не винаги е точно това правило, че онзи, който те разсмива е точно твоят… Нищо не е притежание на никого по тая земя! Най-малко аз съм притежателка на друг, освен на себе си…И крилата ми имат способността да се регенерират и всеки път са с различен цвят. Подчиняват се единствено на душата ми…Тя е най - свободолюбивата част от моето Аз. Как мислиш, дали не са пробвали, вече да ме оковават по твоя начин?  Страх от изгубване? Страх…от невнимание, от нелюбов, от не…Толкова много Не-та. Скучно и ежедневно. Предпочитам яркото „Да!”. Онова, което знае как да завладява и да се забива дълбоко в същността ти. А има толкова много други възможности!

  Виждал ли си следите от яркочервеното червило по гърба и раменете си? Като следа…от пожар. Обичам да танцувам. Обожавам да се плъзгам в ритъма на валса, да тръпна под звуците на тангото, но…най-ми приляга салсата, защото тя ме описва и ме изпълва…

 Концентрат и сутрин? Да не ми предлагаш след дълга и изтощителна нощ, призори да пием Ямайско кафе? С повече ром за мен, ако обичаш!

Ще играем ли?

Съжалявам…

Аз вече започнах…

https://www.youtube.com/watch?v=JaxPc1DELUs