5 min reading
Снежинките се стелеха тихо и кротко по земята и превръщаха всичко в бяла пелена. Планината се издигаше високо над селцето, а дърветата се огъваха под дебелия сняг. Времето се проясни и въздухът ставаше чист и свеж. Реката пърпореше надолу по пътя си, все още бърза, луда и не замръзнала. Водите и бяха сребристи и чисти. Наблизо се виеше пътят за Гръцко. По този път, дори и в снежно време все се намираше каруца или талига, бързаща да прекоси планината.
Наближаваше обед и ханът чакаше да влезе някой огладнял и намръзнал пътник. По зимно време щото бързо мръкваше, някои керванджии оставаха да нощуват и с пукване на зората продължаваха. Ханджийката бързаше да довърши супата и яхнията, за да е готова. Бъркаше с голяма дървена лъжица гозбата, за да не загори, щото вече беше сложила брашното за сгъстяване. Мирисът на вкусна домашна храна с дъхави подправки се носеше от кухнята.
- Седефче, донеси още няколко яйца за чорбата – провикна се тя от вътре – и после изкарай трушия от качето .
- Добре, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up