Бурята бе вилняла цялата нощ. Това, което беше останало право в гората, все още бе окъпано от последвалия успокояващ дъжд. Реката шумеше буйно с придошли води и продължаваше да прокопава дефилето все по-надълбоко. Наблизо тази нощ бе паднало огромно дърво.
Чепатите изкоренени корени стърчаха на всички страни на височина повече от човешки бой. Нагоре стволът бе с издутини и дупки, в които доскоро се бяха крили катерици, а може би и други животни.
Стволът започна да се покрива с мъх. Наоколо играеха мечета и бодливи храсти започнаха да растат на огряната от слънце просека. Мечетата обираха дребните плодове с удоволствие. Нощем луната се спираше за малко в изкоренените корени.
Веднъж дървари намериха дървото. Започнаха да го секат от върха надолу. Кастреха клоните и пренасяха късите парчета. Отне им доста време, а колкото повече наближаваха чепатия дънер, толкова работата ставаше по-трудна. Накрая го изоставиха и тръгнаха да търсят ново дърво. Останалият дънер не можеше да помръдне.
Беше ...