4 min reading
Бо беше седнала на земята, играеше си с онези шарени топчета, тя винаги си играеше с шарените топчета... Приличаше на малко дете, винаги приличаше на малко дете, когато е седнала на земята... Изглеждаше безвечна, непоклатима и много концентрирана в това, което прави:
- Пак си говорим същите думи и обичайности, Алекс. Не разбирам... Последният път, когато те видях, усетих как се отдръпваш... Усетих как, когато се опитах да те целуна, ти се отдръпваш и тогава осъзнах най-тъжното, осъзнах най-истинното... Това, за което си бях затваряла очите дълго време... Всъщност аз те бях допуснала много по-близко до себе си, отколкото ти – мен... От това се изкълчих отвътре и никога повече не успях да наместя навехнатото... Никога повече... Между нас прорастна неизлечима пропаст...
- Това не си ти... Не го говориш ти... Това е твоето Недоспало Настроение, Бо...
- Всичко друго може да е лъжа, може носът ти, картината в хола ми, телефонният ми номер, дървото отсреща, формата на облаците, тихите вечери ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up