16 min reading
Глава 3, част 3
Hey, brother
Макс стоеше до леглото с дамска чанта в устата, от която звучеше песента на Авичи „Hey Brother”. Фиби отлепи глава от възглавницата и протегна ръка да вземе чантата си от кучето, бръкна и извади свирещия мобилен. След това прие повикването и като положи устройството на ухото си, отново легна. Нямаше нужда да вижда, за да знае кой я търси. Обаждането от само един определен човек предизвикваше тази
мелодия за звънене – по-големият от по-малките й братя – Калеб.
- Поздравчета, сестричке! - прогърмя жизнерадостният му глас в слушалката.
- Кале, какво искаш толкова рано сутрин? - попита младата жена сънено.
- Рано ли? Слънцето отдавна изгря.
- За теб, да. При мен е все още 6 часа сутринта. Не забравяй, че ни дели цял океан.
- Както и да е. Така даже е по-добре. Докато мозъкът ти още не се е събудил, няма да можеш да измислиш как да увърташ.
- За какво говориш, сатирите да те вземат? - леко се намръщи Фиби, опитвайки се да си спомни причина, поради която Калеб би ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up