Глава 4, част 2
Емпатията не винаги е нещо хубаво
Ейдриан погледна часовника на нощното шкафче – пладне. Беше спал около пет часа, но това беше повече, отколкото му се случваше обикновено. Плътните завеси с наситен, тъмно-червен цвят, служеха, за да го предпазват от слънчевите лъчи, но също така създаваха и приятен сумрак. Спалнята на мъжа не беше нещо, по което човек може да каже, че принадлежи на милиардер. Беше заложил на функционалност, но от най-добрите материали, вместо на разкош – леглото беше антика от абаносово дърво, но с обикновен дизайн, какъвто можеше да се срещне в милиони домове по света, нощните шкафчета също, чаршафите може и да бяха от най-фин египетски памук, но изглеждаха обикновени в своята белота. В стаята имаше още огромно кресло, кушетка и почти незабележима етажерка за книги, която се беше сгушила в единия ъгъл. Обзавеждането се довършваше от лампион и аудиосистема. Долните два етажа бяха обзаведени за показ - с всичките там натруфени мебели и картини от извест ...