Дъщерята на ковача
(продължение)
Небето над Текирдаг беше почервеняло от проблясъците на пожарите и кръвта на хилядите депортирани арменци. Въздухът беше пропит със страх. Ужас се четеше в очите на всички християни. Турци и гърци се бяха хванали гуша за гуша и водеха война на живот и смърт. Нивите пустееха, в лозята гроздето гниеше на корена си. Нямаше кой да излезе на къра. Мъжете бяха на фронта или бяха избягали в чужди страни, за да не попаднат под острието на ятагана.
Жените бяха поели работата на полето, те копаеха, те садяха и жънеха. Ширата за виното се стичаше от белите им нозе. В дюкяните също се разпореждаха майки, сестри, съпруги или родственици. Бяха настъпили тежки и жестоки времена. Домашното огнище не беше вече семейна крепост. Гяурските къщи бяха набелязани и често ставаха жертва на грабежи, насилие и издевателства. От многохилядните кервани, подкарани и третирани като животни, до целта в пустинята стигаха само десетки. Полудели майки носеха в прегръдките си безжизненит ...