Как успяваш да го постигнеш? Как успяваш да ме накарараш да върша неща, които не искам? Как изваждаш наяве най-ужасните ми личности? Защо когато съм с теб, не чувствам нищо, а когато те няма, не мога да спря да мисля за теб?
Какво правиш с мен, или какво правя със себе си? Защо изграждам илюзия върху лицето ти? Защо илюзията е разбита, щом те видя и заменена с нещо друго? Защо съм влюбена в някои твои образи? Защо понякога ме караш да се разтапям, а иначе ласките ти са ми досадни? Защо те искам само за себе си, стига аз да съм с друг? Защо се свързваш с мен? Защо не ми говориш? Защо съм чувствена, като мраморна статуя, в ръцете ти? Защо ми пречиш да те почувствам? Защо ми липсваш? Защо се чудя дали аз ти липсвам? Защо не искам да те видя? Защо съм слаба с теб, когато съм по-силната? Защо не искам да те накарам да се влюбиш? Защо искам да страдаш? Защо страдам, че не сме свързани? Защо искам да продължа напред? Защо те търся във всеки следващ? Защо не чувствам? Защо се чудя дали те обичам? Защо задавам въпроси, които никога няма да задам на теб? Питам ли? А знам ли, че ще остана без отговори... отново?