"Артишок и пресни аспержи. Онзи магьосник обича аспержи. И трюфели, много уханни трюфели за гарнитура на прясното еленско. Добре, че Оргич удари онова малко и крехко еленско яре в горите на Барона. Ама са му точни тетивата на този Оргич, мътните да го вземат. Млад и силен е, добър дявол ще излезе от него. Само трябва да усвои ораторското майсторство и ще блесне пред Шефа, а с него и аз. Предсказателят от седмица е на пушена риба и сега няма да откаже крехката еленска мръвчица, а младото бургундско вино омайва сетивата, още преди да е отворено."
Така си мисли старият Мефисто и потърка доволно грубите си длани. Дебелите черни косми, покрили отгоре ръцете му, настръхват при допира с пресните зелени листя на аспержите. Не бяха свикнали на нещо толкова нежно, преди Шефа да му даде задачата. Проклетата Задача, която не му даваше мира от седмици и отнемаше дяволския му сън. Задачата, която можеше да го извиси в йерархията на падналите или да го продъни до обикновен огняр на катранен казан.
Вс ...