Вътрешността на странноприемницата Го обезоръжи.
Беше си представял опушени стени, възкисела миризма на повърнат ферментат и небесни обитателки с леко поведение да го посрещнат още на прага ù. Но това не се случи. Не е такава, каквато си я представяше.
Сега осъзнава, че това Го възпираше дълги години да посети това място. Дори обмисляше вариант да го затвори и забрани, но най-почтени кръгове от Небето лобираха за него. А и знаеше, че Брилянтния "приживе" го ненавиждаше и никога не стъпи в него. Това Го възпря, но неприятното гнетящо чувство, че тук става нещо "нередно", остана.
Белосаните стени лъхат на прясна мазилка и въпреки бедната мебелировка и липсата на украси и орнаменти, навяват особен уют. Барът от гладки заоблени дъски не е нищо особено, но е чист и лъщи приятно на светлината на свещите. Обикновените маси и пейките до тях са от същото дърво като бара. Дали не са от дървото на живота, о, но това не е ли дървото на познанието на доброто и злото!? Глупости, ето че пак се подава ...