Dec 22, 2013, 1:29 PM

Едем XII 

  Prose » Novels
655 0 0
8 мин reading
Валеше. Над калните улички, криволичещи сред мокрите тухлени стени се нижеха въжета от лепкав, непреставащ дъжд, който се стичаше в мътни нездрави вади и затлачваше вонящите канавки. Средновековния град, такъв какъвто можеше да срещнеш из цяла Европа тънеше в непрекъсвал от дни пролетен дъжд. Мокрите градски стени носеха болнява воня на плесен и мухъл, а покритите с керемиди комини не бяха спирали да пушат от зимата. Макар, че беше месец май тя още не искаше да си отиде напълно от северна Вествалия и уморените поданици на херцога току подкарваха волските коли до гората за дърва.
В една късна, дъждовна вечер на тринадесети май по една от най-тесните и кални улички на един от най-бедните квартали вървеше покрита с наметало едра фигура. По походката и скъпата кожа на ботушите личеше, че притежателят й е от знатен произход. Широкопола шапка пазеше лицето му, както от оскъдните любопитни погледи, така и от произволите на времето. Широките му стъпки бяха сигурни и отекваха глухо във влажната ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников All rights reserved.

Random works
: ??:??