Колебая се да напиша след заглавието „Епилог“. Звучи много окончателно. Предопределено. Изискващо. Няма да го напиша, пък ще видим до къде ще ни доведе историята. А тя е позната. Писана, дъвкана, четена, повтаряна, измисляна и преразказвана толкова пъти. Историята на Вечността, на Безкрая. Разказа за човека, макар участието му да е ограничено до догмата на Писанието. Приказка за Божественото начало, или за неговото отсъствие.
Бог. Какво е то? Фикция? Човешка молба и вопъл? Желание или предопределеност? Страдание и Радост!?
Въпроси стари колкото и човека и ще продължат поне докато го има същия този човек. Отговори няма, или поне няма да има в обозримо бъдеще. А може просто така да е драснато. Съдба! Кой знае? А трябва ли да се знае? Нима ако бъде даден един определен, категоричен отговор това няма да бъде и края на Човек? И кой ще го даде?
Ами, Бог! Кой друг има тая възможност. Но той упорито мълчи. Прави се на разсърден и недостъпен. Измъчва горкото създание, направено от глина и го из ...