Беше като вчерашния и предишния ден - върволица от безкрайни часове, в които нищо не се случва освен мърморенето на дежурния офицер, треснал папката с поредния случай на бюрото ми за разглеждане и необходимата резолюция. Часове, в  които не можеш да забравиш, че си криминалният инспектор с най-дълъг стаж в управлението, че любимо твое занимание е да ровиш в кофите с хорска смет и си в състояние да забъркаш най-умопомрачителния коктейл от неприятности за самия себе си. Някой би споменал благонравната ти майка в случая и емоционално завършил - махни  го тоя, професионално изкривяване, за нищо друго не става... Но и в Библията е казано "По делата ще ги познаете". А това дело си го биваше, макар и не дотам библейско.

Убитият бе градския антиквар, изчезнало от колекцията бе ценно копие на цигулка "Страдивариус" от 19-и век, дело на неизвестен скандинавски майстор. За добро или зло, в навечерието на Коледа, всяка година антикварят я предоставяше за благотворителни концерти под патронажа на президентшата. Тази вечер, 21.12.2007 година, един от тях щеше да се състои в залата на Конгреса и не можеше да става и дума за отлагане на събитието. Оставаха 8 часа, през които трябваше да открия ценния екземпляр, да го предам на музикантката, за да изпълни три пиеси от Шопен на него. След това можех да се погрижа за погребението на стария човечец, който се оказа и без живи роднини. А единствената улика към престъпниците се оказа стара, проядена от молците филцова шапка, намерена в дома му, на местопрестъплението.

 Скочих от мястото си и изругах на глас, отвън каканижеше дяволска мелодия, някой упорито се опитваше да свири на цигулка, но адски несръчно.Уличният просяк,  преместил се тези дни до портала на полицейското управление, звучеше не толкова лошо, дори примамливо в предобедните часове. Носеше увереност и спокойствие, но защо, по дяволите, на това място? - помислих с досада и побързах да изляза от двора на участъка, за да видя злополучния цигулар. Скрил се под изсъхналите чинари, той бе поставил огромна паница пред себе си и се опитваше да изсвири нещо вярно на цигулката. Приличаше на човек, който не търси подаяния, а сам предлага другиму това, което той няма. Инструментът скрибуцаше отчаяно, молейки за помощ, а беднякът въртеше поглед във всички посоки. Отминах, пускайки монета в празната паница, тя глухо отекна и се завъртя на дъното, навярно днес не бе добър ден за милостиня...

Реших още веднъж да огледам уликата от убийството - строгата филцова шапка и се насочих към следствения отдел, който се намираше в края на улицата. Влизаше се през дълъг и сводест вход, по-скоро приличащ на болничен, отколкото на полицейски. Взех шапката с две ръце и я огледах внимателно - отдавна не бе използвана по предназначение, но дъното й бе провиснало, сякаш някой е събирал рибешки глави в нея. Опитах се да си спомня къде я бях виждал вече, но в главата ми звучеше само оная мелодия от улицата. Денят ми се стори безкраен и най-доброто, което можех да направя за себе си, бе да отида на благотворителен концерт довечера. Не че комисарската заплата предполагаше такива разходи, но нейсе! Но за целта първо трябваше да намеря Страдивариуса и да го предам, където е нужно. Тръснах уморено с глава и подскочих от изненада. "Еврика!  Просякът, разбира се - той бе поставил тези дни подобна шапка пред себе си, затова и  паницата му ми се стори доста непривична и необичайна за целта. Трудните дилеми обикновено предполагаха лесни решения. Но кое го бе накарало да извърши убийството?" - помислих бързо и реших час по-скоро да намеря отговор на парливия въпрос. Всичко бе прекалено лесно, за да е истина. Остава и цигулката, с която свиреше натрапчивата мелодия, да е търсената и джакпотът е ударен! Върнах се по улицата, но музикантът се бе изпарил, някой или нещо го бе подплашило. Попитах караула за него, но и той не знаеше къде са следите му - бе изчезнал яко дим...