Jul 14, 2016, 10:34 AM

Един ден... 

  Prose » Others
802 2 2
1 min reading
Скъпо мое дете...
не ти обещавам, че няма да имаме проблеми. Не ти обещавам, че ще ти дам абсолютно всичко, от което ще се нуждаеш. Не ти обещавам, че няма да плачеш или да страдаш.
Но обещавам ти, дете, няма да преживееш нищо сама. Ще връзвам косата ти на плитки. Ще садим мечти, ще ги поливаме и ти ще им се радваш. Ще пея песни, когато не можеш да заспиш. Ще бърша сълзите ти, ще целувам миглите ти, ще те завия, когато те е страх. Ще будувам над нощното ти креватче. Ще зашивам раните ти (и тези на сърцето) и ще те уча как да се справяш с гадостите в живота. Ще ти разказвам за дракони и феи, за звездите, за любовта и магиите, за други, по-вълшебни измерения. Но не забравяй, дете, че колкото и несправедливо да ти се струва, ще се налага да се бориш сама. Един ден, когато мен ме няма, ще трябва да разчиташ само на твоите сили и мечти. Недей да се отказваш, дете. Недей. Няма по-самотен и тъжен човек от този, който се е отказал. Който е спрял да вярва в доброто. Който са го сривали и предав ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава Пиринкова All rights reserved.

14.07.2016г.

Random works
: ??:??