Един ден ще почукаш!
Казвали ли са ти, че мечтите са преходни и все някога стават реалност?!
Аз не го вярвах!
Всеки път, когато се молех за помощ, виждах редица от гърбове на „приятели"!
Научих се да не вярвам в надежди!
Научих се да не изричам голямата дума „Обичам" и понякога действаше!
В сънищата си усещах морския бриз и знаех, че накрая на небето ме чака нещо истинско!
А когато вървях боса по плажа и вълните нежно рисуваха прекрасни морски пейзажи под краката ми... не бях себе си...
Бях някоя друга! Знаеща и вярваща в оптимистичното бъдеще...
Бях нечия половинка от мидичка и перла в зениците на някой самотен облак...
Вълните къпеха едно голямо огнено кълбо, от което се стапяше морската пяна по устните ми...
Следи нямаше! Никой не можеше да ме намери, освен теб! Знаех, че можеш! ...