Първият юнски понеделник зарадва с отдавна жадуваните слънчеви лъчи. Онези, които всеки път посрещаме с мечти за по-щастлив живот. В много от нас по това време слънцето разбужда и надежда за поредното вълнуващо лято.
Днес, у все повече хора се зараждаше усещането, че кошмарното, но приемливо за властниците, посевместно насаждане на страх, съвсем скоро ще свърши. Никой не виждаше полза или спасение в безумното зомбиране и ежедневно внушаване на боязън пред един особен вид грип. Потребно ни бе спокойно професионално информиране за случващото се у нас и по света. За жалост интелектът на властта нямаше възможност да го стори. И вместо да създадат необходимата комисия в съответствие с отдавна приет закон, буквално скупчиха тълпа удобни хора около изнамерен отнякъде военен хирург. Той започна да се изживява за специалист по борба с вирусни епидемии и упорито доказваше своята неспособност за разумно поведение в сложна епидемиологична обстановка. Както и неумението си да общува човешки със сво ...